Болестта е повсеместно разпространена и икономически най-важна по дюлята

Загиване завързите на дюлятаПатогенът напада листата, летораслите, цвета и плода на дюлята. По младите листа на дюлята се образуват светлокафяви петна, които разрастват покрай нерватурата и скоро обхващат цялата петура. По повърхността на поразените части от горната страна на листа се развива сив плесенов налеп с мирис на бадем. Посредством лианите дръжки патогенът се придвижва и заразява леторастите. По тях се развива текуща некроза с кафяв цвят. Симптомите по плодовете се откриват след прецъфтяване. Една част от тях заедно с първите 1-2 листа са кафяви и по-късно изсъхват и опадат или се запазват изсъхнали продължително време по дърветата.

Причинител: Monilinia cydoniae (Schell) Honey от клас Ascomycetes, разред Helotiales, сем. Sclerotiniaceae с конидиен стадий Monilia cydoniae (Schell) от клас Deuteromycetes, разред Hyphomycetales, сем. Моnliасеае.

Върху презимували строми на късо краче се образуват дисковидни апотеции с диаметър 4-6 мм. Върху химениалния слой на апотеция се формират парафизи и цилин­дрични асци. Конидиите са безцветни, еднокле­тъчни с лимоновидна форма и се развиват върху дихотомно разклонени верижки. Те покълнват с хифа или с кръгли микроконидии които заразяват цветовете на дюлята. Микроконидии се образуват също върху мицела и аскоспорите.

Растежът на мицела и кълненето на спорите протича в широк температурен интервал от 1-4 до 30-35°С и наличие на вода. Оптималните температури за покълнване са от 20 до 23°С, а за аскоспорите от 15 до 17°С. Светлината не играе роля върху кълненето на аскоспорите и конидиоспорите. Патогенът е тясно специализиран по дюлята.

M. cydoniae зимува в мумифицираните плодовена дюлята като склероции. През пролетта се образуват апотеции с аскуси и аскоспори, които извършват първичните заразявания. Инкубационният прериод протича за 7-10 дни, като конидии се образуват 3 до 6 дни след поява на симптомите

Благоприятни условия за развитие на болестта са:

  • хладно и дъждов­но време;
  • в ранните фази от развитие на дюлята.

Борба: Унищожаване на болните мумифицирани плодове намалява източникът на първична инфекция. Разпространението на патогена през вегетацията се ограничава, ако се премахнат заразените органи преди появата на спорогенен налеп.

Химична борба: пръскане на дюлята преди цъфтежа, при поява на розов конус и масов цъфтеж с: Метил топсин 70 ВП - 0.1%, Сумилекс 50 ВП - 0.15%.