Синдромът на внезапната смърт (SDS) провокира предаващи се по почвата гъбички. Загубата на реколтата от соя заради SDS може да достигне 100%, в зависимост от сорта и стадия на развитие на растението, пише propozitsiya.com.

Минало и бъдеще на маслодайните култури у нас

През последните години заради увеличаване на броя на случаите на SDS при соята бяха проведени много изследвания на здрава и заразена почва. Резултатите представляват основен инструмент за изследване на болестта. Учените са успели да определят точните физически и химически характеристики на почвите, в които присъства SDS.

В нова статия в списание Phytobiomes е разгледан нов начин за анализ на почвата за определяне на заболеваемостта и тежестта на SDSпо пътя на профилиране не само на физическите и химическите свойства на почвата, но и микробите в нея.

Учените са анализирали образци от почва от 45 полета със соя в Илинойс, Айова и Минесота. В хода на проучванията са използвани нови методи за установяването на микробните популации в болните и здравите почви,  а също така и степента на присъствието им в зависимост от степента на SDS.

Благодарение на това учените са успели да генерират 14 200 000 последователности, съпоставяйки ги с база данни от нуклеотиди от Националния център за биотехнологична информация и систематично са ги сравнявали с използването на няколко инструмента за биоинформатика.



Този уникален метод на анализ е установил значителни разлики в структурата на бактериалните и гъбичните съобщества между здравите и болните участъци от полетата. Това означава, че относителното количество на множество микробни токсини в почвата представлява ключов фактор, определящ заболеваемостта от SDS.

Методиката е подходяща за определяне на „здравите“ почви и способността им да противостоят на Fusarium virguliforme – това е главният патоген, който провокира SDS.

Синдромът на внезапната смърт на соята се проявява в края на вегетационния период на културата. Листата на соята пожълтяват, кореновата система гние и става безцветна.

Отначало симптомите може да се забележат по листата във вид на разсеяни, междужилкови и хлоротични петна, които се превръщат в некротични. След това последните се увеличават, сливайки се в линии.

При заразените растения се наблюдава намаляване на размера на семената и повишена абортация на бобчетата.