Има начини за еврофинансиране на гъби шийтаке, но трябва време

Фермите, в създаването на които искаме да помогнем, са семейни. Да се предават през поколенията. Да се зароди нещо дълготрайно, коментират производителите Кунка Петкова и Стоян Асенов за Фермер.БГ.

 

До фермата им за биогъби шийтаке в село Отец Паисиево ни упътва услужлива баба на пътя. Зад старата ограда всъщност се крият модерни конструкции и безупречно чисти помещения. Професията им на бивши военнослужещи им дава нужната дисциплина и любов към реда, които им помагат в новото поприще – земеделието.

 

Всичко започва преди пет години, когато семейството се рови в Интернет за повече информация. Решават да се спрат на нещо ново и непознато за нашите географски ширини, а именно гъби шийтаке. В Япония ги наричат още императорски гъби. В природата виреят трудно и който ги намери, ги носи на императора. А който не го направи, по закон може да бъде убит.

 

На фермерите от Карловско им отнема година и половина – период на опити и грешки, за да адаптират традиционната японска технология за отглеждане на гъби шийтаке върху дъбови трупи към българската действителност. Вече три години и половина се занимават с тях професионално.

 

„Правихме тестове, защото на теория е едно, а на практика съвсем различно. Работим с японска компания. 50% е от тях, другото е адаптирано за България,“ обяснява Асенов. 

 

Съоръженията са така изградени, че да може да се прави целогодишно производство. То минава през различни зони – за развитие на мицела, за шокиране, за плододаване, за почивка след плододаване. Работят инсталации за отопление, охлаждане, пускане на кислород.

 

„Японската технология предразполага да имате равномерно количество. Има 10 неща, които трябва стриктно да се спазват. Едно да пропуснете, нещата започват да се объркват,“ уточнява производителят.

 

По света гъби шийтаке се отглеждат и на субстрат подобно на печурката. Тези обаче, които се отглеждат на дърво, са с различни вкусови качества и физико-химичен състав. Те са толкова чисти, че могат директно да се консумират, а сурови са най-полезни, допълва Петкова.

 

 

Семейството иска да модернизира стопанството и да уголеми производството. Продължава да вкарва нови продукти, като пастет от шийтаке например.

 

„Мотивира ни това, че на пазара все още няма такъв продукт, който е толкова качествен, полезен и вкусен,“ гордее се Асенов.

 

Мечтата му е да направи умна ферма, в която производството е роботизирано. Там трупите се редят по друг начин, издърпват се в едно коридорче, където роботът обира гъбите, и се прибират обратно. Дори скоро ще има посещение от японска делегация, с която се надява да се разберат за съвместни инвестиции.

 

За момента фермата изнася гъби шийтаке в малки количества. В Румъния работи с двама партньори, подготвят се и пратки за Германия. Има запитване дори от африканска държава, която проявява интерес към консервираните и сушените гъби.

 

На този етап целта на производителите е не толкова да изнасят, колкото да стабилизират производството. За това ще допринесат и договорите с големите вериги, които ще улеснят цялостната организация. Плюс е, че все повече хора ги търсят, за да направят собствени ферми. Сред тях има много такива, които работят в чужбина и са спестили някой лев. Те искат да се върнат у нас и да започнат нов бизнес. 

 

„Интересно им е на хората. Но ако не хванем производството на гъби шийтаке от самото начало и не го направим стабилно, то ще стане като всички останали,“ опасява се Асенов.

 

Производителят търси начини за еврофинансиране, но това може да се постигне с необходимата база от данни. В момента той се опитва да покаже, че това производство има просперитет в България и има хора, които искат да го правят. Малка помощ от държавата би свършила точно това, заключава младият фермер.