През последните 15 – 20 години много се говори за устойчиво земеделие, но сега изглежда настъпва момента, когато трябва сериозно да се пристъпи към този въпрос. През есента на 2009 г, министърът на околната среда на Великобритания определи положението с деградацията на почвите на острова, като изключително сериозно, което наложи правителството да лансира програмата SOS (Save Our Soils – спасете нашите земи). Тази програма се отнася преди всичко до начините за обработка на земеделските земи и намаляване употребата на изкуствени торове и химикали. Именно неправилната почвообработка и свръхупотребата на химикали, според мненията на специалистите, са главните причини за деградацията и унищожаването на почвите. Министърът отправи призив към британските фермери доброволно да ограничат употребата на торове и препарати, като предупреди, че ако това не доведе до положителни промени ще се наложи използването на принудителни мерки, в това число и облагане с данък на употребата на изкуствени торове и препарати.
Проблемът е, че намалява не само плодородието на почвите, но се съкращава и размера на обработваемите земи. Стряскащи са данните от наскоро появилото се изследване на Джон Крафорд- един от най-големите капацитети по този въпрос. Според него от лицето на Земята годишно изчезват 75 милиарда тона почва. В Европа, според изследването, темповете на деградация на почвите са 17 пъти по-интензивни отколкото процесите на създаване и възстановяване. Прави се извод, че ако не бъдат предприети незабавни и ефективни мерки, след около 60 години, годните за земеделие земи могат да изчезнат напълно, с всичиките произтичащи от това последици.
За съжаление България не прави изключение. По редица други причини, но и поради интензивната химизация през втората половина на миналия век, почвите у нас също деградират, което се отразява и върху добивите. Тревожно е, че през последните двадесет години средните добиви не само не са нараснали, а на някои места са и по-ниски от преди, въпреки напредъка на новите технологии, на навлизащата мощна техника, на новите сортове семена, торове и препарати. От друга страна не е трудно да видим колко земеделски земи от крайградските зони през последните години изчезнаха, как бързо върху тях никнат жилищни сгради, търговски и промишлени обекти, колко земеделска земя беше превърната в паркове за производство на скъпа и прескъпа електроенергия.
През последните пет десетилетия, хората се научиха как може да се накара земята да ражда повече. Научиха се и по какъв начин може да се опази произведената продукция от болести и вредители. Настъпило е време да се научим как да опазим земите си - нашето основно средство за производство. Забраната за промяната на статута на земеделските земи и за палежи на растителните остатъци вече е малко! Необходими са насърчителни действия от страна на държавата за съзнателното и целенасочено запазване и възстановяване на плодородието на почвите, основаващи се на постиженията на земеделската наука и микробиологията, на прецизното земеделие и на щадящите почвата технологични оработки.