Каква е ползата от застраховането на земеделската продукция? Най-голямата е, че при унищожение на реколтата от градушка, наводнение или някаква друга природна стихия,  земеделският производител си гарантира връщането на разходите, вложени в отглеждането на дадената култура. 
 
 
Обичайно, най-засегнати от природните капризи са земеделските производители от сектор „Растениевъдство“. 
Компаниите поставят рамки на времето, в което се изплащат щети, като условието е посевите да са над земята – т.е. да са покълнали. 
 
С разлика от 5 до 10 дни всички застрахователи посочват средата на април като начало на тази рамка – обикновено тя е от 15 април до 20 октомври. Има компании, които залагат и краен срок на застраховането – примерно до 20 юни.   
 
 
Едно от конкретните изисквания е за покриване на щети от мразове. Щетите, които се отчитат са - от късни пролетни мразове, настъпили след 00:00 ч. на 20 април и ранни есенни мразове, които са настъпили преди 24:00 ч. на 10 октомври всяка календарна година. 
 
Отделно от това трябва да се знае, че застраховките покриват само количествени, а не качествени щети. Това не се прави, защото има вариант при недобросъвестно отглеждане или неспазване на самата технология на културата също може да има нараняване. 
 
Възможно е да се направи предложение за застраховане на добив. Това става само обаче при трайните насаждения. 
На добив се предлага застраховане при трайните насаждения.
 
 
При полските култури това не се предлага. При тях се дават предложения на базата на направени разходи, като се има предвид това, че за различните култури, разходите са различни.
 
Някои компании са заложили тавани за всяка култура, като пример за такъв е таванът за пшеница, ечемик и рапица, който често е до 120 лв./ дка. Като се има предвид, че тези пари се изплащат, ако е отчетена тотална щета по посевите. 
 
Процедура 
Сключването на застраховка при повечето компании не е ограничено и може да стане по всяко време на годината. 
Компаниите и земеделският производител правят предварителен разговор, в които се уточнява локацията, терена, площите.
 
Също така застрахователите  държат да знаят точната дата на сеитбата на културата и фазата й на развитие към момента на изготвянето на предложението за полица. 
 
 
Пример 
Земеделски производител отива в застрахователна компания и дава заявка, че иска да застрахова 2000 дка пшеница. Предлагат му се опции за рискове на покритие – 
- градушка; 
- слана; 
- буря със скорост на вятъра 15 м/сек; 
- проливен дъжд; 
- пожар на корен; 
- измръзване; 
- изтегляне; 
- киша - продължително задържане на вода на повърхността на почвата като поредица от дълготрайни дъждове или от топенето на снеговете, при които растенията загиват от т.нар. кислороден глад;  
- наводнения, но само от естествени корита на реки. Не се покрива наводняване от канали и язовири; 
- задушаване/запарване – повреждане на есенните култури, в резултат на задържане на продължителна снежна покривка върху влажна и незамръзнала почва.
 
При големи наклони, примерно, рискът проливен дъжд също чест не се покрива. 
 
 
Земеделският производител може да каже, че иска всичките рискове да бъдат покрити. Тук е моментът да се уточни каква да бъде застрахователната сума – примерно от 20 лв. до 120 лв. и това се съобразява отново с разходите, които фермерът прави. 
 
Прави се опис по орто-фото картата, която притежава земеделецът, на всички масиви, които са застраховани. От момента на плащане на застраховката, компанията носи отговорност за културата.  
 
По време на обследването се изключват някои от вариантите за рискове, тъй като преценката се прави на място и се съобразява с природните дадености и околните обекти.  
 
 
Повечето компании правят и разсрочване на вноските, като има вариант и последната вноска да се направи след събирането на реколтата. Това се прави с цел земеделецът да има застраховка, а при липса на природно събитие, което евентуално да увреди реколтата, да не бъде натоварен излишно.
 
Когато обаче има доказана щета, невнесените вноски се удържат от обезщетението, което се изплаща, като разликата се дава на фермера. 
 
Изплащане на щети 
Важен е моментът за изплащане на щетите. Освен че става само в периода от април до октомври, различните компании имат свой методики.
 
Най-често земеделецът има задължението в рамките на три дни да заяви, че има нанесени щети по посевите, а застрахователите изпращат човек на място, в рамките на десетина дни да обследва дали това е така. Тук пак трябва да се отбележи, че става въпрос за тотални щети. 
 
Има и изключения. Когато растението е в много ранна фаза и може да се засее наново, някои фирми предлагат само 20 процента от застрахователната сума. Друга опция на фирмите е платят цялата застрахователна сума, независимо колко от определените разходи са направени. 
 
Това става в случай, че има ситуация, унищожила посевите, а все още не са били извършени пролетните пръскания, например. 
Рядко земеделските стопани искат да застраховат посевите си на сума по-голяма от средната -120 лв./дка, разказаха застрахователи за Фермер.БГ. Това обикновено за специалистите е сигнал, че човекът се готви да извърши застрахователна измама. 
 
Миналата година през юли и август застрахователите отчитат доста природни събития, които унищожиха голяма част от реколтата на стопани. Имало е изплатени суми от по 100 000 лв. дори. Става въпрос основно за пшеница и рапица. Това са и културите, което се застраховат най-много в страната. 
 
Трайна насаждения 
Компаниите имат и отделни условия за трайни насаждения. Често ги разделят на две отделни клаузи – от периода на засаждането до започването на плододаването и на период по време на плододаването. 
 
 
В тези случаи се възстановяват разходите за създаване на насаждението – за посадъчен материал и засаждане. За различните видове насаждения се покриват разходи за засаждане, като за лозя може да бъдат покрити до 25 процента от стойността на посадъчния материал, а за останалите насаждения – до 10 на сто от стойността на посадъчния материал.
 
Застраховка на селскостопански животни
Тази застраховка покрива риска от смърт в резултат от пожар и природни бедствия или унищожаване по необходимост, на отглежданите от стопаните животни, птици, пчелни семейства.
 
По желание на фермерите може да се направят допълнителни покрития за случаите на злополука, заразни и незаразни заболявания.
 
 
Застраховани могат да бъдат както отделни животни, така и всички животни в стопанството от даден вид, като застрахователната сума за отделните видове животни и птици се договаря със застрахователните компании.
 
Опциите за животните са свързани с възрастта им. Клаузите са разделени по вид на животните.
 
- Едри преживни животни /говеда и биволи/ се застраховат на възраст над 3 месеца, но има и компании, които поставят долната граница на 6 месеца, а като горна – 8 години. 
- Еднокопитни животни на възраст от 6 месеца до 15 години включително;
- Дребни преживни животни /овце и кози/ на възраст над 6 месеца;
- Свине за разплод на възраст над 6 месеца и подрастващи прасета и свине за угояване с живо тегло над 20 кг.; 
- Овце и кози на възраст над 6 месеца до 6 години;
- Птици, отглеждани във ферми за интензивно птицевъдство, подрастващи, стокови носачки, родители, бройлери, пуйки, гъски, патици и други; 
- Кошери и пчелни семейства.
 
 
Обичайно този вид застраховка се сключва за една година. При настъпване на съответното неприятно събитие, заради което трябва да се изплаща застраховка, фермерите са длъжни да уведомят компанията застраховател и обслужващия ги ветеринар в срок от 24 часа. 
 
ДФЗ в помощ 
Разбира се, държавата също има участие в това да помага на земеделските производители да опазят реколтата си, а и да възстановят разходите си при евентуални неблагоприятни условия на времето. 
 
Такъв инструмент е Схемата „Помощ за съфинансиране на застрахователните премии при застраховане на селскостопанска продукция“. 
 
Тази година схемата беше отворена на 20 март, а срокът за прилагането й е до изчерпването на бюджета, който тази година е 1,5 млн. лв. Това обаче не трябва да става по-късно от 31 август. 
 
 
Целта на помощта е да се насърчат земеделски стопани, малки и средни предприятия от сектор „Растениевъдство“, които отглеждат плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн, доброволно да застраховат селскостопанската си продукция срещу природни бедствия и други неблагоприятни климатични събития.
 
Помощта се предоставя под формата на заплащане на застрахователни премии на земеделски стопани при застраховане на продукцията.
 
 
Максималният размер на подпомагането е до 65% от стойността на застрахователната премия. Миналата година бяха подадени 442 заявления на обща стойност 2 097 892 лв. 
 
Земеделските стопани могат да се възползват от помощта за съфинансиране на застрахователните премии при застраховане на селскостопанска продукция до края на 2020 година, когато приключва периодът на действие на схемата.
 
Очаквайте продължение по темата ...