Цената на розовия цвят тази година следва да бъде двойна на миналогодишната. Всичко по-малко от това значи да няма кампания, заяви пред Агри.БГ Христо Николов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ).

Гласувайте: Бихте ли подкрепили освобождаване на субсидиите от данъчно облагане?

Индикациите от сектора са, че беритбата на розовия цвят и тази пролет ще закъснее поне с 10 дни. На прага на розобер ‘2022 представителят на сектора смята, че фермерите не биха обрали градините си, ако втора година трябва да пласират продукцията на цена под себестойност.

„Това е един бумеранг, надявам се да бъда разбран правилно, който преди 2-3 години беше хвърлен от преработвателите и сега се връща при тях. Тогава цената беше срината и на фермера се плащаше неадекватно. Сега, ако един преработвател иска да купи цвят и да го преработи, той трябва да плати всичките последствия от тези 2-3 години мъка за фермерите”, отбеляза Николов.

Той наблегна на това, че розопроизводителите гледат на очакваната финансова помощ по Ковид мярката като на компенсация за изминал период и като средства, нужни на градините да се приведат в добро състояние. Последните години заради ниските изкупни цени и липсата на ресурс много от агротехническите мероприятия се прескачаха. 

„Стопаните, които използват подкрепата за това, ще продължат да работят. Другите просто ще излязат от сектора на принципа на естествения подбор. Някои преработватели може би се надяват, че това са свежи пари в джобовете на фермерите и могат да се ползват като лост за запазването на сравнително ниска цена, но това не е така”, подчерта председателят на ПАРБ. 

Николов е убеден, че и работната ръка в настоящата кампания ще е по-скъпа - предпоставките за това са много, не е само инфлацията. Розоберът вече не е така атрактивен, защото състоянието на градините като условия за работа и като потенциал за добив рязко се влошиха, което не дава възможност на работниците да изкарат парите, за които да дошли. Съответно те бягат в други сектори или в чужбина.

От бранша поискаха Министерството на труда и социалната политика да им позволи да работят с многодневни трудови договори, но това, изглежда, няма да се случи този сезон.

„Постоянно ни заливат с бюрокрация. Няма как един фермер с 50-100 дка да има сутрин на полето 40-50 души, на които да изготви, напише на коляно и връчи еднодневни трудови договори, при положение че при нас работата започва много рано и приключва по обед.

Ние сме сектор, който кампанийно ангажира 30 хил. души за 20-25 дни. Това са над 600 хиляди човекодни. Осигуровките по тях излизат около 3-4 млн. лв. Браншът е готов да внесе тези пари в бюджета на държавата за около месец, като излезе „на светло”, и това сякаш не е достатъчна мотивация за нашите чиновници да разработят продукт, който да вземе тези пари. Ако това беше частна търговска организация или банка, досега щяхме да имаме поне 4-5 продукта, от които да избираме”, коментира Николов.

Браншовият представител добави, че секторът има явното желание да подобри състоянието на градините, което ще повиши качеството на продукцията и рентабилността на производството. През последните години преработвателите алармират за сериозни проблеми с чистотата и качеството на цвета и маслото, най-вече заради високото ниво на остатъци от пестициди в резултат на използването на препарати с неразрешени активни вещества.

„Искаме да разработим програма, основана на принципите на интегрираната растителна защита, приложима и за биологично земеделие. Ако розата бъде включена в схемата за есенните третирания, ние можем с един пакет от мерки и тази технология значително да подобрим здравето на насажденията и да намалим заразния фонд в страната”, убеден е Николов.

Така фермерите ще се стимулират, имайки достъп до безплатни препарати чрез програмата за пръсканията, да използват този модел на растителна защита. Предстои ПАРБ съвместно с Аграрния университет в Пловдив и Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък да разработят програма за обработка на насажденията. „Убедени сме, че в рамките на една-две години ще видим ефекта в насажденията", каза за финал Христо Николов.

Той изрази надежди, че към края на юни и началото на юли от сектора ще излязат с конкретни предложения и текстове за Стратегията за розата и за програмата за растителна защита.