След като Агри.БГ съобщи, че земеделското министерство пусна за обсъждане проект на Наредба за изискванията за директни доставки от производителя на малки първични продукти от растителен произход, който според земеделски производители е силно дискриминационен, беше свикана спешна работна група по темата. Тя се e провела онлайн в петък, 16 октомври, научи Агри.БГ.

Производители: Проектонаредба ще "доубие" малките фермери

Идеята на новата проектонаредба цели да уреди условията и реда за директна доставка на малки количества първични продукти от растителен произход, извършена от производителя до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно. Според земеделски производители, документът, разпратен им по е-мейл, е силно дискриминационен и убийствен за малките и младите производители. Но също така е и в противоречие с Наредба 3 за регистрация на земеделските производители.
 

Ето и самите количества, които са за продажба на годишна база:

1. зърнени култури от всякакъв вид до 500 кг;
2. семена от елда и култивирани сортове амарант до 500 кг;
3. бобови култури до 500 кг;
4. маслодайни семена до 500 кг;
5. картофи за консумация до 2 000 кг;
6. зелеви култури до 2 000 кг;
7. плодове от зеленчукови култури от сем. Solanaceaе и сем. Cucurbitaceae до 500 кг;
8. кореноплодни зеленчуци до 500 кг;
9. лукови култури до 300 кг;
10. бобови зеленчуци до 300 кг;
11. листни зеленчуци до 150 кг;
12. плодове от семкови овощни видове до 2 000 кг;
13. плодове от костилкови овощни видове до 2 000 кг.;
14. ягодоплодни култури до 250 кг;
15. ядки необелени до 700 кг;
16. трапезно грозде, киви до 2000 кг;
17. култивирани и диворастящи гъби до 500 кг.

 

За коментар по темата потърсихме Стоилко Апостолов, управител на Фондация "Биоселена", който взе участие в работната група.

 

Откъде идва идеята за наредбата?

“След гласуването на Закона за храните започнаха да ни бомбардират с наредби по различни членове. Тъй като в него е записано, че много от темите се регулират с наредби.

Темата за законодателството в храните е доста сложна. Ние се занимаваме с това от 2008 г. и имаме определен опит в тази сфера. В ЕС има два основни регламента, които регулират производството и търговията с храни в съюза: Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните и Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход.

Регламент № 852, който разписва основните изисквания за производството на храните, съдържа член, който казва, че всички тези изисквания не се отнасят за домашно производство и собствена консумация, както и за малки количества, доставяни до краен клиент. Като тук съответната държава членка може да разпише специални правила за тези малки количества”.

Провокирани от това, експертите в ресорното ведомство започват изготвянето на проектонаредба, нуждата от която не е предварително дискутирана с бранша.

Как да се реши въпросът?

“Според мен няма нужда от тази наредба, но ако все пак Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) държи да я има, трябва да става ясно много добре за кого се отнася. 

Моето мнение е, че тази наредба може да се направи единствено за малки производители, които не са регистрирани по Наредба 3. Тоест произвеждат и продават малка част от продукцията си. Тъй като тези производители не са регистрирани по Наредба 3 и следователно не подлежат на никакъв контрол. 

В този случай обаче трябва да се види и кой ще контролира тези хора, защото иначе разписването на подобен документ е безсмислено”, каза още Стоилко Апостолов.

Грешките в проектонаредбата

Според управителят на “Биоселена” се получава вакуум, в който се намират хората, които от една страна не са нито земеделски производители, нито пък подлежат на проверка от земеделските служби, но в същото време продават продукцията си. Според него подобен документ трябва да регулира именно тези случаи.

“Със сигурност регистрираните земеделци нямат нужда от тази наредба, тъй като се пише на база член на регламента, който е за изключения. Българските земеделци не са изключение, те спазват всички правила”, категоричен е Апостолов.

 

Друга грешка в проектонаредбата е позоваването на регламенти.

“В никакъв случай наредбата не бива да цитира регламент. Това е другата голяма грешка, която се прави постоянно. Наредбата е най-простичкото нещо. Един най-обикновен човек трябва да може като я отвори, да разбере какво трябва да прави. Наредбата е това. Не трябва да има препратки към други наредби, закони или пък регламенти”, каза още Стоилко Апостолов.

“И другото основно нещо, е да се напишат малко и прости правила, които наистина да се спазват”, заключи управителят на фондация "Биоселена".

В документа е записано, че обсъждането на проектонаредбата продължава до 16 октомври 2020 г. След проведената работна група остава да разберем дали проектонаредбата ще се преработи или ще отпадне изцяло.