Подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъде отворена най-вероятно през септември тази година.
 
 
Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, заяви това по време на Десетата кръгла маса „Храните – вкус, качество или мода“, която се проведе в София. По думите й, иновациите вече са основен акцент в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.
 
„За следващия програмен период има заделени 10 млрд. евро за дигитални решения в земеделието и преработвателната индустрия. Средствата са предназначени за производители, преработватели, изследователи, научни институти, университети“, каза Светлана Боянова. 
 
Водещите европейски страни, като Франция и Германия, са сформирали специални екипи, които се занимават с дигитализацията на земеделието. В тази област пред ЕС стои голямото предизвикателство да се справи с мощната конкуренция от държави като САЩ, Индия и Китай.
 
Компонентите на дигиталното земеделие са четири. Първият е прецизното земеделие, което най-често се свързва с използването на роботи или просто на сензори за количествени и качествени показатели на въздуха, водата, торовете, химикалите за растителна защита. Над него се надграждат следващите елементи.
 
Вторият компонент е т. нар. интернет на нещата (IoT) – свързването на отделните машини и системи през глобалната мрежа и възможността за наблюдение и контрол в реално време. Третият компонент са големи масиви от данни, а четвъртият - автономните системи, които са в състояние да управляват процесите по оптимален начин без човешка намеса.
 
 
Снимка: Институт за агростратегии и иновации
 
Разработването на нова стратегия за дигитално земеделие в ЕС беше обсъдено по време на Форума на високо равнище за цифровото земеделие в София в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС. 
 
„Представители на Западните Балкани на срещата показаха, че дигиталните решения в земеделието не са задължително много скъпи и често са достъпни даже за малки фермери“, каза Светлана Боянова.
 
Тя допълни като наша инициатива създаването на Български дигитален иновационен хъб за земеделие. Идеята е в него да се събират на едно място всички знания, необходими на земеделците, така че те да могат да пазаруват решения на проблемите си от една точка. 
 
„В България също има възможност за финансиране на дигитални иновации“, подчерта Боянова, като посочи очакваното отваряне на подмярка 16.1.
 
Чуждестранни примери за използване на иновации в земеделието вече има. В един от проектите е изработена програма за обогатяване на пасище за отглеждане на крави. При друг е разработен софтуер, свързан с доенето на кравите, като е използван най-обикновен доилен апарат. Свинеферма е модернизирана, така че да се намалят емисиите от парникови газове.
 
Интересен пример има и в България - умна технология е намерила решение за отводняване на поле с картофи в района на Ихтиман.