Световната търговия с плодове и зеленчуци се променя по-бързо, отколкото много пазарни участници успяват да реагират. Появяват се нови ниши, които са изключително перспективни и носят печалби, които не могат да се съпоставят с никой друг земеделски бизнес.
 
 
Тези и още редица теми бяха обсъдени по време на InteliFresh 2019, който се проведе преди дни в Пловдив.
 
„Това, което можем да сложим като заключение на форума е, че при днешните тенденции големите със сигурност ще стават още по-големи, защото това са изискванията на пазара. А за малките има своите ниши. Тук говорим и за устойчиво земеделие, за търсенето на младите хора на продукция, която е произведена на местно ниво. Това отваря ниша и дава възможност на малките производители. Истината обаче е, че за средните пътят е един-единствен и той е съвместната работа и обединението, ако не го направят, те няма да участват повече на пазара“, каза Николай Вълканов пред Фермер.БГ – медиен партньор на събитието.
 
Акцент на изданието бяха боровинките – продукт, който се яде целогодишно, но който до преди 10 години не съществуваше на нашата трапеза. Възможно ли е обаче, чрез агресивна реклама за перспективите на плода, да предизвикаме свръхпроизводствона пазара – сценарий, който никак не е чужд на родните производители.
 
„Гледайки статистиката за световния износ виждаме, че стойността на търгуваните количества много изпреварва обемите, т.е все още търсенето изпреварва предлагането.
 
Според мен оттук насетне при стихийния начин, по който се правят инвестициите у нас и то без хората да са особено наясно в спецификата на производство. Този път искаме да обърнем нещата и оттук насетне всякакви нови бизнеси, които показваме като перспективни ниши, ще се погрижим първо да намерим съответния платежоспособен пазар и да изградим трайни взаимоотношения между потенциалните инвеститори и потенциалните изкупвачи, така че това, в което инвестират хората, да се превърне наистина в качествена продукция, която се търси“, добави експертът.
 
[news]
По този начин, според Вълканов, няма да се предизвика свръх насищане на пазара. 
 
Друга основна тема на форума традиционно зае сдружаването. Според Вълканов, а и не само – успешният пример се състои в коопериране на производителите. Дориана Миленкова, земеделски съветник към Посолството на Кралство Нидерландия, е на същото мнение.
 
„Най-силният опит, който може да се почерпи от Холандия, е вдъхновения за сдружаването, тъй като 90% от производителите са членове на организации на производители. А тези организации вече са се превърнали в огромни коорпорации. Ние имаме много път да извървим, но все пак ми се струва, че това е основният път. Другото нещо е как да се рекламираш, как да избираш правилния сорт, продукт. В крайна сметка не е това, което можем да произведем, а това, което пазарът търси“, обясни Миленкова.
 
Холандия е един от големите производители на боровинки и лидер в посадъчния материал.
 
За да тръгне България по този път са нужни няколко неща – големи количества и еднородна продукция – нещо, което без обединение няма как да се постигне. Сертифицирана продукция и реклама. 
 
Тази година земеделското министерство отпуска държавна помощ, с цел подпомагане на земеделските стопани при въвеждане на стандарта GlobalGAP. Нейната цел е да намали използването на химически суровини и да минимизира вредното въздействие на земеделските операции върху околната среда.
 
„Ние не осъзнаваме колко е голям този стандарт и какви ползи дава на производителите. Затова и ние, производителите, настоявахме толкова много за субсидиране. В момента то е в рамките на 100 хил. лв. За последната година има 70 души, които са се регистрирали като земеделски производители. Ако сметнем по 1200 лв., ще видим, че бюджетът е достатъчен. Призовавам земеделските производители, ако искат да продават своята продукция на вериги и да правят износ, без GlobalGAP това няма как да стане. 
 
Оттук идва разликата на цените между Западна и Източна Европа, в частност България. Когато имаш GlobalGAP, човекът, който е отсреща, трябва да плаща за тези мерки, които ти прилагаш в производството“, сподели Атанас Кунчев, председател на БАПОП.
 
По думите на Климент Петров, експерт по стандарта GlogalGAP, средно в България, за един продукт, пазарът се движи от порядъка на 600-800 евро за подобен тип серификация. Експертът призова земеделците да проверяват много внимателно дали дадената сертифицираща служба е регистрирана в сайта на стандарта.
 
„GlobalGAP на първо място вкарва ред, после изисква непрекъснато обучение на персонала, на ръководителите, дори на собствениците на дадено производство, по отношение на хигиена, безопасност и много важно – осигуряване на безопасни условия на труд“, обясни ескпертът по стандарта за добри земеделски практики.