Мина Варджиева се занимава с животновъдство и с производство на мляко и млечни продукти в района на Стара Загора от повече от 15 години. Започнала като технолог в млечното производство, впоследствие решава сама да отглежда животни и да преработва произведеното мляко. В момента работи с колегите си по изискванията на Наредба 26, но все още не са финализирали процедурата. „Произвеждам ръчен кашкавал и всякакви видове сирена по традиционни технологии, както и масло в дървена буталка. Нямаме право да продаваме произведената продукция в магазинната мрежа и затова на практика от продуктите опитват само приятели и познати. Надявам се да има по-добро решение за нас като законова нормативна база, с което да даде възможност на фермерите да преработват собствената си продукция и то при по-облекчени условия от съществуващите в момента“, сподели Мина Варджиева пред Фермер.БГ. Тя представя продукцията си на фермерския биопазар, който се провежда в Банско от 8 до 13 август. Изложението е организирано от Българска асоциация „Биопродукти“ и със съдействието на Община Банско.

 


Варджиева е категорична, че към момента за фермерите ситуацията е сложна и без никакви облечения. В същото време необходимите инвестиции, особено при ръчното производство, са много и реално няма рентабилност от такова производство. Преработва се малко количество мляко, ръчният труд е много и не може да се разчита на сериозна печалба, тоест на положителен икономически баланс. От друга страна фермерката споделя, че интерес към продуктите, които произвежда, има. „Не е необходимо към нас да има толкова стриктни изисквания, както е разписано в Регламент 852. Необходимо е да има приемна стая, оборудвана съобразно производството, с което да се осигури хигиена на продуктите. Колегите от другите европейски страни са на уведомителен режим, не на разрешителен, както е при нас. При тях няма изискване и въвеждане на НАССР система, защото имаме само един-двама общи работници. При такова производство, ако има някаква нередност, фермерът няма да си позволи да го пусне в продажба“, казва Мина Варджиева. И допълва: „Останаха малко майстори в България, които работят ръчно млечни продукти. Да месиш кашкавал на ръка е умение, което вече имат малцина. Ето на това трябва да се обърне внимание, защото в западна Европа това производство е основно семеен бизнес и държавата го подкрепя“.

 


През миналата година се наложило да събори работещ животновъден обект, защото попаднал в регулацията на града. Започнала работа със съдружници – в село Горно Ботево имат стопанство с 15 крави, в село Калояновец - ферма за овце. Обмислят дали да направят общ животновъден обект заради изискванията, но не са убедени, че ще могат да си върнат инвестицията.
Мина Варджиева има и ферма за кокошки. По нормативна уредба за стопанство с до 100 кокошки не е необходимо то да отговаря на Закона за ветеринарно-медицинската дейност. „Правя сводобно отглеждане край Стара Загора, но не мисля да разширявам много стопанството, защото и тук инвестицията е голяма. Фураж ми осигурява фермер от региона, който спазва изискванията за сеитбооборот. Храня с просо, царевица и пшеница“.

 


Варджиева смята, че когато става въпрос за голямо стопанство има субсидии и като цяло по-различно отношение. „За фермера, който има 15-20 крави или 70-80 овце, е трудно. Субсидията не отговаря на очакванията за покриване на разходите, не можеш да разчиташ и да се прехранваш, ако не затвориш цикъла. Защото 70-80 овце дават 30-40 литра мляко, с което можеш да се изхранваш, но само ако затвориш цикъла“, казва Варджиева. Разказва за колеги от Франция – малка ферма с 20 овце, продукцията от които продават директно на местния пазар и икономическата рентабилност при тях е по-висока от нашите ферми с по 300-400 овце.
Питаме фермерката какво я мотивира да се захване с бипроизводство тогава. „Баща ми е от Врачанско, дядо ми имаше овце. Още като дете съм виждала как се прави истински кашкавал, затова избрах и тази професия – преработка на мляко. Все повече хора търсят на пазара такива продукти и е напълно постижимо съчетаването на старата традиция с модерните технологии“.

 


Според Мина Варджиева в България е приложим моделът на САЩ – градси ферми, които произвеждат почти всичко, което търсят клиентите – сирена, кашкавали, различни видове колбаси, месо, яйца, зеленчуци. Работи се с малко хора, но това е начин препитание да имат 50-60 семейства. В САЩ, обаче, държавата подкрепя тези ферми. „Като специалисти не видях да ни превъзхождат с нещо, но държавата стои зад производителите и им помага във всяко отношение. Общините дават безлихвени кредити, които помагат на фермера да работи спокойно и да развие производството си. Ако при нас се въведе тази система, земеделските производители и фермерите наистина ще могат да работят. Това е основният проблем в България, за да имаш по-малко стопанство със затворен цикъл на производство“, казва още фермерката.

 


Биопроизводителката е умерен оптимист за развитието на сектора в следващия програмен период. „Мисля, че нещата ще е раздвижат, но не съм оптимист, че това ще се случи още от 2014 година. Може би едва след 2015 година нещата ще се променят“, допълва Варджиева.


Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!