Почти 30 години в плевенското село Коиловци се спазва една стародавна традиция – навръх Кръстовден (14 септември) със специален ритуал се дава стартът на есенната сеитба. Още от предния ден сме започнали подготовката – и на техниката, и на задължителните за този обичай атрибути – обредната пита и печеният петел, сподели пред репортер на Фермер.БГ председателят на земеделската кооперация в Коиловци Емил Илиев. За ритуалното начало на сеитбата на нивите се събира почти цялото село.

 

Емил Илиев

 

Г-н Илиев, продължавате да спазвате традицията и на 14 септември давате старт на сеитбата на пшеницата.
Разбира се. Кръстовден от стари времена е ден, в който земеделските производители слагат началото на новата стопанска година. Това е обичай, с който се дава старт не само на новата стопанска година, а и на новата надежда. Защото винаги когато в земеделието се слага началото на нещо ново, у нас, стопаните, има надежда, че следващата година ще е по-добра от предходната.

 

С какви нагласи започвате сеитбата?
Намалихме площите с рапица тази есен. Преди няколко дни засяхме 1 100 дка с рапица, тоест наполовина на площите, които имахме миналата година. Побързахме със сеитбата заради слабите превалявания, които имахме в региона, но те отново бяха нищожни. На Кръстовден стартираме сеитбата на пшеницата с най-ранните сортове. Проблемът и тази година е, че сушата е сериозна.

 

Климатичните промени и засушаването променят ли оптималните срокове за сеитба на есенниците?
Променя ги. Реално само подготвяме почвата, доколкото е възможно, изпълняваме ритуала и се надяваме на дъжд, за да започнем масовата сеитба. От началото на юли в региона не е валяло. Нивите са само пепел, макар че сме извършили необходимите дискови обработки за есенната сеитба. Направили сме и предсеитбена оран на площите с предшественик рапица. Притеснени сме от липсата на дъжд и ако се задържи сушата, може и в октомври да влезем без да сме засяли.

 

Какви площи предвиждате за засяване?
1 100 дка с рапица, 1 100 дка с ечемик и около 9 000 дка с пшеница. С около 1 000 дка всяка година намаляват площите – хората в малките населени места често са принудени заради безпаричие да продават нивите си, което се отразява и на общите площи а кооперациите.

 

Всички необходими агротехнически мероприятия ли изпълнихте в контекста на липсата на свежи финансови средства заради ниските изкупни цени на зърното тази година?
При нас добивите от всички култури тази година бяха рекордно високи. Такива добиви не сме имали от 40 години насам. Но с цени наполовина на миналогодишните няма как да се върже икономически стопанската година. Не ни остава нищо друго, освен да продължим както можем напред и с надежда за по-добра следваща година. Ползваме и резерви от минали години. Но истината е, че тази година всички малки и средни земеделски производители са на прага на фалита, заради цените на зърното. Ако така продължават нещата, ще останат само големите стопани, които изнасят продукцията си. Иначе, тази година всички фермери, които са спазили технологията на производство на отделните култури, получиха добри резултати. Но добри резултати означава и направени високи разходи, които ниските цени не покриват.

 

Възможно ли е заради променената конюнктуро на пазара на зърно да се промени драстично сортовата структура? Какви други култури, освен традиционните, могат да се отглеждат в Северна България, например?

Не може да се промени изцяло сортовата структура с магическа пръчка. Бяха правени преди много години такива опити. Тогава всичко беше централизирано и при един такъв продължителен сух период беше взето решение за тотална промяна на сортовата структура. Нищо не се получи. Не е въпросът до промяна на сортовата структура, а до политиката в аграрния сектор. Колкото и да говорим, че сме пазарна икономика, истината е, че цените се диктуват от силните на деня. В Централна Северна България подходящи за отглеждане са най-вече традиционните зърнени култури. За нас много съществен проблем, освен сушата, е отдалечеността на региона от пристанища – транспортните разходи на нашата продукция са много високи и това ни прави неконкурентоспособни.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!