200 декара биолозя стопанисва Благой Русев в района между Мелник и Кулата. Обособени са 20 самостоятелни минимасива в землищата на селата Кромидово, Капатово, Марикостиново и Хърсово, всеки от които със специфични характеристики на почвата, влажността, въздуха, вятъра и другите елементи на тероара. Местонахождението на лозята е избрано с оглед на подходящите условия на микрорайона. Регионът е хълмист, отличава се с разнообразие на почвите – от канелено-горски, през песъкливо-глинести до слабо и средно каменисти, а лозята са разположени на 160-250 метра надморска височина.

 

Г-н Русев, започнахте ли прибирането на реколтата от грозде и какви са резултатите?
Лозарската година е успешна за нас. През тази година не сме засаждали нови лозя, но всяка година създаваме по нещо ново и за пролетта предвиждаме и вече се подготвяме да засадим нови 52 декара лозя. В процес на подготовка сме и на други терени, но това е в по-далечна перспектива. Не бързаме – не сме разработили така добре пазара, за да инвестираме наведнъж в по-големи площи. По отношение на добивите, тази година реколтата е много добра. При нас имаше повече валежи и това се отрази положително върху реколтата от грозде. През миналата седмица прибрахме сортовете бяло грозде, сега усилено прибираме винените сортове „Мерло“ и „Сира“. Към момента мога да кажа, че тази година добивите ни са с около 30% по-добри в сравнение с миналата година. Качеството на гроздето е също много добро – поне от това, което до момента сме прибрали като реколта това са изводите.

 

Предвиждате ли нови инвестиции, освен в лозови насаждения?
Работим и напредваме доста бързо с изграждането на винарна. Очаквам до месец-два да бъде завършена. Избата ще е до лозята.


Това означава ли, че изцяло ще преработвате добитото грозде в избата? Затвореният цикъл на производство ли е успешната формула?
Да, с такава цел я строим – да преработваме цялото количество грозде в нея. Може би, донякъде това е добра формула, макар че тя се практикува в България. В европейските страни не всички лозари изграждат свои винарни. По-скоро европейският метод е на коопериране на лозари от една област, които зедно преработват продукцията в една-две винарни в този район. Докато ние някак свикнахме да си правим собствени винарни – знаем, че е скъпо удоволствие и много бавно е изплаща инвестицията, но от друга страна по този начин си осигуряваме по-голяма независимост.

 

Със собствени средства или по проект строите винарната? И очаквате ли да има повече пари за лозарството през следващата година?
И със собствени средства и по Програмата за развитие на селските райони – знаете, че по програмата средствата, които са необходими да една такава инвестиция не са в пълен размер. Така че реално собствените средства са повече. Чухме за идеята да има повече пари за лозарство през 2014 г., но тепърва ще видим как ще е.

 

Разчитате ли на българския пазар за реализацията на произведеното вино?
Ние имаме добър износ. Вече имаме поръчки и за износ за Франция, изнасяме в Холандия, Белгия, Великобритания, Чехия, сега очакваме поръчки и за Канада. Но все още не са в обеми, които ние бихме искали да имаме. Вътрешният пазар към момента не е така активен, но такава е конюнктурата в България.

 

Оптимист ли сте за биоземеделието в бъдеще?
За биоземеделието – да, но не и толкова за биолозарството. Това, че произвеждаме биогрозде и биовино има съвсем мало отражение върху поръчките. Все още на вътрешния пазар това, че предлагаме биопродукция не влияе съществено върху продажбите. По различни причини вероятно, но компонентата „био“ все още не е съществена на вътрешния пазар. Надяваме се ситуацията да се промени.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!