Каква е равносметката за реколта 2017 г. в зърнопроизводството и какви са настроенията за промените в новата Обща селскостопанска политика (ОСП), разговаряме с председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Светослав Русалов. 
 
Реколтата и добивите 
- 2017 г. беше много разнообразна, шарена. Имаше региони, в които преобладаваха валежите, имаше и региони, които дълго време бяха засушливи. Така реколтата беше шарена в добиви, в качество. Примерно пшеницата. При нея в Северна България имаше едни нормални  валежи, нормална вегетация. Получиха се стабилни, хубави добиви, с добро качество. Съответно постигнахме и най-високия добив досега произвеждан в България, близо 6 млн. тона. 
 
Но в Южна България имаше и доста продължителни периоди, в които не бяха паднали дъждове, съответно културата не можа да развие своя потенциал и добивите бяха добри, а на места и по-ниски от миналогодишните. Но средно за страната имаме по-висок добив. Това се отнася и за другите култури – рапица, слънчоглед, царевица. При рапицата имахме един неблагоприятен момент. 
 
 
В края на 2016 г. цяла Южна България беше налегната от суша, културата не можа да поникне, не можа да се вкорени и впоследствие измръзна това, което беше излязло като посеви. Така напролет се наложи разораване на тези площи и засяване с пролетни култури – царевица, слънчоглед, грах.
 
В Южна България през 2017 г. почти не се реколтира рапица. Тя беше произведена единствено  и само от
Северна България. За слънчогледа положението е аналогично като при рапицата. Сушата оказа своето негативно влияние и добивите от слънчоглед бяха много ниски. Съответно и качеството не е добро, маслеността е по-ниска спрямо миналата година и дори е под необходимия показател за масленост. Около 150 -170 кг е нисък добив за възможностите на Южна България. 
 
Цените 
- По време на жътва пшеницата имаше добра цена, впоследствие тя падна с около 20-30 лв. и сега се стабилизира и е с около 20 лв. надолу спрямо цената, която е по време на жътва. 
 
Промените в поземленото законодателство 
- Приемаме желанието за прекъсване на тази възможност за преотдаване на земеделски земи и одобряваме като цяло начинът, по който се въздейства върху законите. Но има някои моменти, в които ние правим своите забележки.  Най-вече относно възможността за препотвърждаване на наемни договори, които не отговарят на условията в тридневен срок. Ние казваме, че този срок е кратък и е необходимо да бъде по-дълъг. 
 
В тези предложени законодателни промени се възлага малко по-голяма административна тежест върху ползватели и собственици. Ние искаме тази административна тежест да бъде намалена. Но като цяло приветстваме предложените промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. По този начин сме съгласни, че ще се възпрепятства неправомерното преотдаване на земеделски земи. 
 
Един закон 
- Досега Законът за собствеността и ползването на земеделски земи е „кърпен“  многократно – около 40 пъти. В момента се продължава с поредната кръпка. Необходимо е наистина да има едно законодателство, което да обедини всички поземлени закони в един кодекс или закон, за да може да са ясни правилата, да са обобщени, а не да има прехвърляне от един в друг. И да може да защити интересите както на собствениците, така и на ползвателите.  
 
Новата ОСП
- Общото виждане в Европа е, че Общата селскостопанска политика трябва да запази сегашния си вид. Не трябва да има революция, а да има еволюция. Трябва да се запази двустълбовия модел, директните плащания, с балансирана обвързана подкрепа. По този начин това съвпада и с нашето виждане да си продължи сегашната ОСП и да няма коренни промени. 
 
Втори стълб 
- НАЗ има свое становище, че сме против Втори стълб, тъй като той изигра своята роля в предишните периоди. Към момента ние виждаме, че за да се постигне възможност за участие на даден фермер по Втори стълб, той трябва да се нагласи, за да може да постигне необходимите точки при ранкирането. Да се нагласи спрямо условията.
 
Затова ние казваме, че Втори стълб е изиграл своята роля и в България в момента виждаме възможности за съставяне на кухи проекти, които не са стабилни във времето. Нямат своята устойчивост, нямат своя ефект, за който са създадени. Затова ние изложихме нашето становище, че от Втори стълб в новата ОСП не виждаме смисъл, но с ясната цел, че двустълбовата система в целия ЕС се подкрепя и тя ще продължи в същия си вид, може би леко еволюирана.
 
По този начин ние изявяваме своята позиция, че възможностите, които предоставя Втори стълб трябва да бъдат приспособени в условията на страните-членки. Особено в България трябва да се обърне внимание за изглаждане на възможностите и недопускане на кухи проекти. 
 
 
Конференцията „Мир и земеделие“
- На тази среща участваха 12 бивши соцдържави, членки на ЕС, представени от своите министри на земеделието, зам.-министри, посланици. На тази конференция се представи мнението на отделните държави относно бъдещето на ОСП. Вижданията се припокриват  – двустълбова система, да няма коренни промени, да няма революции, да има еволюция в новата ОСП след 2020 г. 
 
Особено впечатление ми направи, че седем от държавите имат своя защитна политика относно осигуряването на ресурса на фермера – земеделска земя. Той се изразява в това, че при продажбата на земеделска земя държавата се намесва, ако цената е прекалено висока. Така може да има един ресурс за фермера, който да бъде достъпен на една приемлива цена.