Със земеделските производители имаме добри взаимоотношения, защото това са дългогодишни бизнес партньори. Такъв сериозен бизнес не може да се прави с инцидентни покупки на суровина и контакти, сподели за Агри.БГ Марияна Чолакова от Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.

МЗХГ: Тенденции при зърнените и маслодайни култури

Тя е изпълнителен директор на Сдружението от 2011 г., но дълги години преди това е работила във всички етапи от производството на растителни масла. В момента членовете са 17 от общо 108 преработватели, но тези 17 представляват 82% от преработвателния капацитет на страната, твърди дамата и допълва, че у нас се извличат масла главно от слънчоглед, рапица и незначително от соя. 

„Вътрешният пазар на растителни масла е ограничен и доминиран от сивия сектор. Основните пазари на растителни масла и шротове са в ЕС. Вече имаме износ към Обединени арабски емирства (ОАЕ) и Китай. Стремим се към големите пазари, а това са Индия, Иран. Гърция и Турция са традиционен наш пазар“, обяснява Марияна Чолакова. 

Предприятията за производство на растителни масла у нас използват предимно българска суровина. 

„Общият инсталиран преработвателен капацитет е по-голям от това, което страната произвежда. Ние можем да преработим 3,2 млн. тона, а реално произвеждаме около 2,5 млн. тона маслодайни култури“, изчислява дамата.

Друг съществен проблем за преработвателите е липсата на ефективна отговорност на всички участници в агро-хранителната верига – от оператора първично производство през преработвателя и търговеца до потребителя.

„Операторът на първично производство (земеделският производител) е първият участник в тази верига и следва да анализира своята продукция по всички изисквания за безопасност – например за остатъчно съдържание на пестициди. Когато я предлага на пазара, да предоставя доказателства за нейната безопасност и да носи отговорност при констатирани нарушения. За съжаление, това не е масова практика и често преработвателят извършва за своя сметка проверка на безопасността на маслодайните култури“, тъжно констатира Чолакова. 

Нормативно операторите на първично производство са задължени при продажба на своята продукция да предоставят само декларация за безопасност и съответствие. 

„Но това е само декларация, няма сертификат, гарантиращ безопасността на суровината. А ние като производители на краен продукт не можем да продадем нищо, ако нямаме сертификати за качество и безопасност. Тук е ролята на държавата да ангажира пряко и равнопоставено всеки участник в агро-хранителната верига да носи своята отговорност“, категорична е дамата.

Според нейните наблюдения има случаи, в които преработватели на растителна масла се насочват и към производство на маслодайни култури.

„Това не е масова практика, но е по-добре, когато знаеш какви семена си засял, с какво си торил, какви пестициди си вложил. Тогава е много по-лесно после да гарантираш, че крайният продукт е безопасен. Това е много силна мотивация за работа“, убедена е Чолакова.

Налице е и обратната тенденция – фермери да затварят цикъла, като преработват сами произведената земеделска продукция.

„Например някои си направиха мандри, други – мелници, трети – месодобивни и месопреработвателни предприятия. Но в маслопреработвателния бизнес се изискват значителни инвестиции, за да се осигури необходимото качество и безопасност. Затова много от тях се отказаха от тези си намерения“, обяснява дамата.

Тя е убедена, че по-добрият вариант е производители и преработватели да работят заедно и даде за пример как това се случва във Франция.

„Там производителите на суровина и преработвателите образуват един кооператив и той се стреми максимално да спечели от крайния продукт. При нас е малко трудно да се случи, защото ние сме индивидуалисти. Но вече и двете страни мислят в тази посока“, заключава Марияна Чолакова.