По време на Международната селскостопанска изложба АГРА 2014 се проведе българо-холандски семинар, организиран от Посолството на Кралство Нидерландия и Института за агростратегии и иновации, на тема „Организации на производители – холандският опит и възможностите в България”. Семинарът представи ролята и структурата на организациите на производители в Холандия, възможностите за подкрепа чрез европейските програми и фондове и успешните практики на групи на производители в България.

 

Формите на сдружаване по групи на земеделските производители е възможност, която Европа подкрепя финансово, беше изтъкнато на форума. Слави Кралев, началник на отдел „Мерки за пазарна подкрепа” в дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” на МЗХ представи опита на България в признаването на организации на производители и набеляза бъдещите мерки в тази посока. „Доволен съм от това, че ще можем да заимстваме от опита на Холандия, защото в рамките на ЕС няма друга държава-членка с толкова висок процент на сдружаване – в Холандия има близо 100% обхващане на земеделските производители в организации на производители, което е уникално явление“, заяви Слави Кралев.

 

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА!

 

 

Той припомни, че опитът на България в признаването на организации на производители датира от 2001 г., когато излиза и първата наредба, с която се създава общ режим за признаване на организации на производители. В експозето си Слави Кралев подчерта, че още в предприсъединителния период България е въвела в националното законодателство критериите и условията за признаване на организации на производители. До влизането на България в ЕС у нас са работили по две организации на производители в секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Мляко“, както и 6 организации в сектор „Тютюнопроизводство“. „Организациите на производителите са маркетингови организации за реализация на произведената от техните членове продукция.

 

Организациите водят до по-добро планиране на производството, по-ниски производствени разходи и по-добра връзка с купувачите, а и по-силни позиции при преговорите на пазара – това е и същността на новата политика на ЕС за периода до 2020 г.“, подчерта Кралев. След 2007 г. по Първи стълб организации на производители в България се подпомагаха само в сектор „Плодове и зеленчуци“. Наредба 11 урежда признаването на организации на производители, асоциации на организации и групи на производители, както и одобряването и прилагането на оперативни програми и планове за признаване на организации и групи производители.

 

Слави Кралев обобщи условията за признаване на организации на производители и минималните изисквания към тях в сектор „Плодове и зеленчуци“. Сред условията е и това, че всеки член може да притежава до 40% от гласовете (това е национално решение на България) и да реализира чрез организацията не по-малко от 50% от продукцията. „Важно изискване е, че един производител може да членува за всеки отделен вид плодове или зеленчуци само в една организация. Самата организация не трябва да извършва пряка производствена дейност, както и да няма господстващо положение на пазара. При определени условия в организациите на производители могат да членуват и непроизводители.

 

Минималният срок на членуване в една организация трябва да е 3 г., една организация на производители трябва да е най-малко от 7 члена, а стойността на предлаганата на пазара продукция да е 100 000 евро“, обясни Кралев. По данни на МЗХ след първоначалния немалък брой организации на производители през последните 3 години броят на организациите намалява. Кои са факторите за слабата организираност на производителите на плодове и зеленчуци? Според Кралев една от най-важните причини е липсата на мотивация у производителите заради ниското ниво на подпомагане, както и липсата на доверие между производителите.

 

„Немаловажно е и това, че поради малкия си размер организациите на производители не осигуряват на членовете си подобряване на пазарните позиции и конкурентоспособност“, подчерта Кралев. Организациите на производителите се подпомагат чрез оперативен фонд, като в България той финансира 40% от разходите. Финансирането от ЕС е ограничено до 4.6% от стойността на търгуваната продукция, изтъкна Кралев. Националната помощ може да бъде до 80% от оперативния фонд. По думите на Кралев основната причина в България да няма организации, разработили свои оперативни програми, е размерът на европейското финансиране и неговата обвързаност със стойността на предлаганата на пазара продукция.

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!