обработка на почвата Обработката на почвата е най-старото агротехническо мероприятие, свързано с възникването и развитието на земеделието. Въз основа на нея се изграждат по-късно всички останали мероприятия за отглеждане на селскостопанските култури. Същевременно обработката на почвата е и най-често прилаганото агротехническо мероприятие. В зависимост от начините и средствата, с които се провежда, се определят до голяма степен количеството и качеството на добивите от селскостопанските култури и производителността на труда в растениевъдството.

При отглеждане на селскостопанските култури с обработката на почвата се разрешават следните основни задачи:

1. Подобряват се физичните свойства на активния почвен пласт, в който поникват семената, и се развиват по-голяма част от корените на растенията. Това се постига чрез обръщане, разрохкване и размесване на почвата. По такъв начин се подобрява структурата, увеличава се порьозността и настъпва значително по-благоприятен въздушен, воден и хранителен режим в почвата. Вследствие на по-добрата аерация се засилва дейността на микроорганизмите, протича по-бързо минерализирането на органичните вещества, като се превръщат в лесноусвоима за растенията форма. Когато повърхностният почвен пласт е рохкав, по-лесно се попива водата от падналите валежи, намалява се изпарението и затова значително се увеличават водните запаси в почвата.

С увеличаване на порьозността се съдейства и за подобряване на топлинните свойства на почвата.

С обръщането и разместването на орния пласт се постига по-добро оструктуряване на почвените частици и разпределяне на хранителните вещества. Обикновено по-бързо се разрушава структурата на повърхностния почвен пласт. С обръщането на орния пласт почвата с разрушена структура попада на дъното на браздата и с течение на времето се подобрява. Вследствие на по-слабата микробиологична дейност в долната част на орния пласт количеството на усвоимите хранителни вещества е много по-малко. С обръщането и размесването усвоимите хранителни вещества се разпределят и се получава сравнително по-добро изравняване на хранителния режим в целия орен пласт.

2. Унищожава се плевелната растителност. Обработката на почвата е най-сигурното средство за борба с плевелите. Това се постига по различни начини - чрез заораване на поникналите плевели, чрез попадане на плевелните семена по-дълбоко в почвата, откъдето не могат да поникнат, и чрез подрязване на плевелите с повърхностната обработка през време на вегетацията.

3. Унищожават се намиращите се в почвата болести и неприятели по културните растения. С обръщането на почвения пласт болестите и неприятелите по растенията попадат дълбоко в почвата или се изваждат на повърхността при неблагоприятни условия, където загиват.

4. Заравят се растителните остатъци след прибиране на реколтата, а също и торовете, където те попадат при по-благоприятни условия за разлагане.

5. Осигуряват се необходимите условия за сеитба и засаждане на културите.

С обработката на почвата може да се постигне още изравняване на почвената повърхност, което допринася за намаляване на изпаряването и подготовка на площите за напояване. В някои случаи тя се прилага и за уплътняване на повърхностния почвен пласт, за да се възстановят капилярите и да се предизвика приток на влага, необходима за поникване на семената.