Биологично гориво от ново поколение, което е по-скъпо от конвенционалното, ще стане задължителна съставка на дизеловото гориво в България от 1 септември тази година.
 
 
Това предвиждат промени в Закона за енергията от възобновяемите енергийни източници, които министерският съвет прие на 29 май.
 
Задължителният биологичен компонент в дизеловото гориво е 6% от 1 юни 2012 г. досега, като това положение ще се запази и след 1 септември тази година. Новото е, че една шеста от биодобавката (1% от обема на горивото) ще трябва да бъде добито от органични отпадъци.
 
Добре познатият вече на нашия пазар биодизел от първо поколение се произвежда от маслодайните култури рапица, соя и слънчоглед. При така нареченото второ поколение технологиите позволяват добиването на биогориво от отпадъци и остатъци – слама, гроздови джибри, животински торове, утайки и други. 
 
До края на миналата година обаче у нас не е имало такова производство. Задължителното включване на биодобавка от второ поколение в състава на дизела ще наложи поне на първо време по-скъп внос от чужбина.
 
„Биогоривата от ново поколение са значително по-скъпи от конвенционалните биогорива, което ще се отрази върху крайните цени на предлаганите горива - от 0.3 лв./тон нефтен еквивалент до 27 лв./тон нефтен еквивалент, и съответно върху икономика като цяло“, коментират експерти на Министерството на енергетиката в оценката за въздействие на промяната в закона.
 
Анализ на специалистите от края на миналата година показва, че в България няма нито производство, нито предлагане на пазара на биогорива от новото поколение.
 
 
„За да се осигурят на българския пазар такива биогорива от местно производство на рентабилни цени до 2020 г. са необходими значителни инвестиции за въвеждане на съответните производствени мощности и също така технологично време за пазарното им навлизане“, подчертават експертите.
 
В допълнение те отбелязват, че България е страната с най-нисък брутен вътрешен продукт (БВП) в Европейския съюз. „Негативен фактор са ниските доходи на населението, върху което повишаването на цената на горивата в резултат от потребяването на по-скъпите биогорива от ново поколение ще окаже силно въздействие“, допълва анализът, като отбелязва и остарелия автомобилен парк в страната.  
 
Как ще повлияе това на земеделските стопани?
Проектът ще се отрази на земеделските стопани по два начина. От една страна, секторът е основен потребител на дизелово гориво в страната, а Министерството на енергетиката очаква, че неговите цени вероятно ще се повишат в резултат на промяната. От друга страна, задължителното влагане на биодобавката от ново поколение може да увеличи търсенето на отпадъци от селското стопанство, които да послужат като суровини за нейното производство. Това обаче ще стане, само ако в страната бъдат създадени съответните предприятия за преработка.
 
„От 1 септември 2018 г. горивата за транспорта ще трябва да съдържат минимум 6% биодизел“, съобщи правителственият пресцентър след заседанието на 29 май тази година.
 
Всъщност това изискване влезе в сила още от 1 юни 2012 г., като част от изпълнението на европейска директива и предизвика силния интерес на земеделските стопани към отглеждането на маслодайна рапица. В резултат производството на тази култура отчете мощен ръст, а цените на рапицата се вдигнаха повече от два пъти, като през последната пазарна година се изравниха с тези на слънчогледа – около 680 лв./тон без ДДС.
 
Подемът в сектора е вън от всякакво съмнение. През пазарната 2012/2013 г. в страната са произведени 271 хил. тона маслодайна рапица. Пет години по-късно количеството е 493 хил. тона. През този период реколтираните площи са се увеличили от 1.345 млн. декара на 1.680 млн. декара, като добивите са скочили от 202 кг/декар на 290 кг/декар.
 
Националната статистика отчита общо произведеното рапично масло и биодизела. Преди пет години количеството е било 53 хил. тона, а през пазарната 2016/2017 г. достига 85 хил. тона.
 
 
Задължението на всички страни в ЕС да включат биокомпонента като задължителна съставка на минералния дизел за транспортните средства предизвика остра конкуренция сред производителите в Европа. В резултат огромната част от рапицата, произведена в България, се изнася, а страната внася биодизел. Преди пет години едва 18% от добивите на тази култура се преработват у нас, а износът е 249 хил. тона годишно.
 
Според последните данни за пазарната 2016/2017 г. само 14% от рапицата постъпва в български заводи за преработка, а 86% или 510 хил. тона заминават за чужбина. Основен конкурент на преработвателите у нас са инсталациите за добив на биогориво в Германия. В началото на пазарния бум рапицата, добивана в България, изобщо не стига до складове, а директно заминава за Германия.
 
Подложени на силната конкуренция на европейския пазар преди пет години, някои от българските заводи се отказват от това производство. Те се сблъскат с трудния достъп до финансиране и с факта, че в други държави действат различните форми на субсидиране в бранша.
 
„В изпълнение на изискванията на Директива 2015/1513/Е0 България е определила и представила в Европейската комисия национална цел за потребление на биогорива от ново поколение в размер на 0.05 процентни пункта енергийно съдържание от задължителния дял на енергия от възобновяеми източници във всички видове транспорт. Целта трябва да бъде постигната до 2020 г.“, отбелязват експертите на министерството.
 
 
Както в България, така и в другите страни-членки, специалистите са наясно, че включването на нова, скъпоструваща биосъставка, може да изложи на риск производството на храни и други полезни аграрни продукти. 
 
Затова в ЕС и у нас се въвеждат изисквания за „откриване и проследяване на суровините за производство на биогорива от ново поколение и произведените от тях биогорива по цялата верига на стойността. По този начин ще се предотврати умишленото им модифициране или превръщане в отпадъци, така че да попаднат в обхвата на суровините за производство на биогорива от ново поколение. При констатиране на неправомерни действия ще бъде уведомявана Европейската комисия“, съобщи правителствената пресслужба.
 
Пренасочването на големи обеми зърно на международния пазар от индустриите за производство на храни и фураж към заводите за биоетанол и биодизел накара някои коментатори да се питат дали автомобилите ще изядат хората и кравите.
 
Ако промяната в закона накара български предприемачи да инвестират в инсталации за производство на биодизел от ново поколоние, може да се очаква засилено търсене на органични отпадъци от селското стопанство. А фермерите, които сега са готови даже да подаряват оборския тор, само за да изчистят оборите, може след месеци да получават добри цени за него в качеството му на енергийна суровина. 
 
Промените в Закона за енергията от възобновяеми източници ще даде възможност на сламата, животинския тор и другите органични отпадъци от земеделието да заемат част от пазарния дял на рапицата в ЕС. Единствено времето ще покаже как това ще се отрази на българските фермери.
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!