Няма земеделска земя на поливни площи във врачанската община Хайредин. Трите язовира Рогозен 1, Рогозен 2 и Бързина някога са осигурявали напояване на около 1/3 от общото землище, но сега те са предадени на държавата като собственост.

Поливните площи във Врачанско са само спомен

„Преди години тук имаше система от напоителни канали, помпени станции и всичко необходимо и се поливаше. От землище на площ от 53 хиляди декара над 16 хиляди бяха поливни. Първо, съоръженията бяха зарязани, после разграбени и разбити, а накрая и бракувани. Нямаше как! Бяха извадени дори коритата на каналите, а всичко метално от помпената станция липсваше”, коментира кметът Тодор Алексиев, който заедно с брат си от години се занимава с агробизнес.

Причината сега язовирите да са предадени на държавата е липсата на финансови средства в малката и бедна община от Северозападна България, която не може да си позволи да ги поддържа. През последните години предпазни съоръжения на водоемите създадоха доста проблеми. Наложи се дори обявяване на бедствено положение, когато преливникът на язовир Рогозен 1 не издържа и застраши няколко населени места.

 „Преди това имахме идеи, умувахме как може да ги стопанисваме и да се ползват за напояване, но след този случай се наложи да ги дадем на държавата”, обясни Алексиев.

язовир

Според него при настоящите климатични промени е хубаво стопаните да могат да поливат, но това иска солидни инвестиции, с каквито колегите му в този район на България не разполагат.

„И сега бихме могли да направим на поливни площи около 1500 декара земеделска земя по поречието на река Огоста. Това обаче би ни струвало между 500 хиляди и 1 милион лева, което си е солидна цифра като инвестиция за хората от нашия край”, уточнява той.

Често говорят с колегите си, че това е пропуск, но те не биха могли да се справят сами с такава сложна задача.

„А собствеността върху язовирите няма да попречи. Те са си тук. Който иска, може да ги ползва и да полива, след като спази процедурите по правилата на Закона”, обобщава Алексиев.

Въпросът е да се намери инициативен и можещ човек, който да сметне, че в тази посока би имало добро бъдеще и то в обозримо време, защото повечето фермери от региона вече са над 50-годишна възраст, а млади попълнения няма.