Лозаро-винарският сектор в Северозападна България се съживява (интервю)

Момчил Миков е дългогодишен земеделски производител, от 2007 година се занимава с биолозарство и производство на биовино. Отглежда лозя – собствени масиви – в района на Ново село, Неговановци и Флорентин, Видинско.

Един от сортовете, с които се гордее е Новоселската гъмза – оригинален сорт. Работи с Аграрния институт на Франция именно по програма за запазване на европейското разнообразие на местни сортове грозде, сред които е и добре познатата българска гъмза.
Любопитното е, че в този край на България са единствените оцелели лозови насаждения от оригиналния сорт.

 

- Г-н Миков, има ли повреди по лозята в контекста на екстремната в климатично отношение година?
- В интерес на истината тази година няма сериозно измръзване на лозята, защото имахме в региона сравнително мека зима. Лозята понесоха много добре студените месеци. Засега в нашия регион няма градушки, но си остава притеснението по опазването на реколтата. Проблем тази година е необходимостта предвид нестабилното време да се пръска по-често. Вече сме правили три пръскания, но се налага да правим и четвърто. Това определено повишава значително разходите ни на декар, но при валежите, които падат при нас, няма как да се избегнат утежняващите агро-технически мероприятия. Така че на този етап лозарската година за нас е обнадеждаваща, но преди да приберем реколтата, тоест преди края на септември, не смеем да правим каквито и да било прогнози. На този етап най-важното за нас е да направим всичко необходимо и зависещо от нас да опазим реколтата. Да, очакваме богата реколта, но засега това са само надежди.

- Как ще отрази икономически на крайната годишна калкулация по-високата себестойност заради пръскането?
- Наистина имаме по-големи разходи за отглеждането, но се надяваме се да компенсираме с по-висок добив през тази стопанска година. Предварителните разчети са за двойно по-високи добиви в сравнение с миналата година.

- Можете ли да участвате в отворения до края на юли прозорец по лозаро-винарската програма?
- По принцип в програмата са класическите мерки за конверсия и за промяна в конструкцията са отворени отново. Имаме колеги в региона, които използват тези мерки по лозаро-винарската програма, защото имат интерес. На нашите лозя на този етап не предвиждаме да реализираме проекти по ттази програма, защото имаме ангажименти по линия на биоземеделието. Знаете, че трябва в продължение на пет години да изпълняваме определени правила, наложени от мерките за биоземеделие и ние се съобразяваме с това. Целта ни е една – да поддържаме лозята си в добро състояние и да ги отглеждаме по биологичен начин.

- Предвиждате ли промяна след тези срокове в сортовата структура?
- На този етап сортовата структура, която имаме, ни удовлетврява. Разбира се, имаме виждане за промяна на част от масивите. Насочили сме съм сортове като Ркацители, Мускат и Шардоне, но като цяло доминиращият ни е сорт Гъмза и ние категорично смятаме да го запазим.

- Има ли конкуренция в Северозападна България?
- Наблюдаваме определено развитие в посока на съживяване в лозаро-винарския сектор в Северозапада. Само в нашия регион в момента се строят две нови изби, сериозно увеличен е интересът към лозарството и вече има засадени много нови лозя. В Ракитница, например, има вече действащ масив от 700 декара нови лозя, в момента Гумотарци садят 1 500 декара, в Неговановци – над 200 декара. Пожелавам успех на колегите, които са се захванали с този бизнес, бързо да влязат новите лозя в плододаване и добре да продават.

Определено съм оптимист за развитието на отрасъла и най-вече от факта, че и в нашия район, който знаете е най-изостанал не само в България, но и в цяла Европа, започват инвестиционни процеси. Надявам се това да е добре за всички и да се повиши имиджа на целия регион, което ще доведе до това да се появим на винената карта на България като сериозен производител на вина.

- Какво очаквате от новия програмен период на ОСП 2014-2020?
- Смятам, че дори да се запазят сегашните нива на финансиране в в сектора на агроекологията и производството на биопродукция, имаме посока напред и можем успешно да се развиваме. Наблюдавам, че доста хора в района последваха нашия пример и вече сигурно поне 15 лозарски стопанства се регистрираха като биологични производители и започват работа по агроекологичните мерки. Да, нещата не стават лесно, но определено се надявам от следващия програмен период хората вече да имат ясна представа, че биологичното земеделие не е чак толкова страшно и рисково. Ако това бъде разбрано, все повече земеделски производители ще се насочват към биологично производство.

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!