580 кг./дка е средният добив на череши в областта обяви Лидия Станкова, директор на Областната служба по земеделие, предаде Фокус. Тя посочи, че черешите са с най-голям дял от трайните насаждения в региона. „Те са почти 19 хил. дка и са най-много като площ по области в национален мащаб.

 

Площта на плододаващите череши постепенно бележи своя ръст. Тази тенденция за увеличаване на площите на череши започна още преди много години. През 2003 година, площите са били 4 700 дка. Най-много череши има в Айтос, в Карнобат, в Бургас, създават се много нови насаждения. През 2015 година само са създадени 2 400 декара от черешите”, каза още тя. По думите й в момента реколтата от тази култура се прибира. „Почти всички площи са реколтирани, отчетеният среден добив е 580 килограма”, допълни тя. Според нея прасковите са друга култура, която е традиционно застъпена в областта. Тяхната площ е около 4 000 дка. „В нашата област има почти 3 хил. декара сливи, ябълките са малко над 3 000 декара, има създадени малко вишни - над 250 декара, имаме също и кайсии.

 

Лавандулата, която също е трайно насаждение и една перспективна култура, намира своето приложение в нашата област и площите достигат до около 4 хил. декара. Тя заслужава интерес и като алтернатива на тютюна за планинските и полупланинските райони”, каза още Станкова. В областта се гледат и бадеми. „Опитната станция по земеделие в Поморие поддържа един генофонд от бадем, от райска ябълка, от нар и киви. По отношение на фитосанитарното състояние на трайните насаждения, които вследствие на условията, благоприятстващи за развитието на патогени, можем да обобщим, че при костилковите видове се наблюдава брашнеста мана, със степен на нападение до 2 %. Това е вследствие на тези постоянни превалявания.

 

Брашнеста мана при костилковите в нашата област рядко се наблюдава. При семковите е отчетено струпясване при ябълките и крушите и тук имаме вече средна степен на нападение- от 5 до 10 %, както и брашнеста мана в по-ниска степен- от 2 до 3 %. При всички трайни насаждения се наблюдава нападение от листни въшки- от 10 до 15 %. Това налага извършването на по-голям брой растителнозащитни мероприятия, които до настоящия момент, следцъфтежното пръскане досега, вече са 8 - 9 %. В една нормална година, не с такива условия, каквито са през тази, те достигат до 5 %”, каза още Станкова. По нейните думи това води до повишаване на себестойността на произведената продукция.