Освен селскостопански суровини и продукти ние можем да правим експорт на технологии и ноу-хау от нашия селскостопански сектор. Идеята да изнасяме животни за арабските страни не е отпаднала, заяви зам.-министър Янко Иванов по време на изложението на ливански стоки в София за Агри.БГ.

Помощта за минимандри тръгва на 18 март

Според него голям проблем за родните животновъди, за да изнасят продукцията си навън, са болестите и липсата на сдружаване.

„Тъкмо вдигнем глава и ни връхлети нова болест от онези, които подлежат на задължително обявяване и които затварят експорта за дълго време. Друга слабост ни е сдружаването. Всеки иска да е самостоятелен, уникален, но не може така. От министерството правим всичко възможно, за да премахнем административните пречки, но не можем да се месим в бизнеса“, коментира д-р Иванов.

Той припомни трите нови мерки за животновъдите, които влязоха тази година и то по тяхно настояване.

„Първата мярка е за подвижни мандри. Седнахме заедно с бранша, заложихме параметрите. Пуснахме мярката, от Брюксел я одобриха и в момента е в ход. Втората е за доилни агрегати и машини, защото на много места все още се дои на ръка и не могат да се спазват хигиенните норми“, обясни земеделският зам.-министър. 

Третата мярка за подвижните кланици е особено важна не само за производителите, но и за да се справим с тъжната статистика, че сме на първо място в Европа по брой на хора с т.нар. кучешка тения.

„Установихме, че по празници се колят голям брой агнета извън кланиците, а кучетата се хранят с отпадъците и така разнасят болестта. С тези подвижни кланични пунктове поне ще имаме контрол, ще можем да съберем на едно място отпадъците, които не са годни за човешка консумация, да ги обезвредим по цивилизован начин“, твърди д-р Иванов. 

Той определя като прогрес и новата Пчеларска програма от 2020 г., която земеделското министерство разработи заедно с консултативния съвет по пчеларство. 

„Нейният бюджет ще бъде около 6,4 млн. лв. на година за период от три години. Преди беше 4,5 млн. лв. Тоест сега имаме едни два милиона отгоре за всяка една от трите календарни години в периода 2020–2022 г.“, припомня д-р Иванов.

На въпроса какво се случва с единния електронен регистър, който да обединява всички производители на мед, земеделският зам.-министър ни увери, че продукт вече има, но тепърва ще се разбере дали дава това, което се очаква от него.

„Миналата година отпуснахме допълнителни средства на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), за да завършат софтуера. Казаха, че вече е готов. Наскоро го представиха пред пчеларите, които имаха някакви забележки. Не мога да твърдя, че той ще реши проблемите, но така или иначе имаме продукт и ще трябва да го ползваме или надграждаме“, каза за финал Янко Иванов.