Модернизация и оптимизация на процесите, висок професионализъм и опит – това са основните причини за успеха на една от най-мащабните кравеферми у нас, намираща се в град Раковски. Стопанството е разположено на площ от няколко десетки декара и отглежда 2700 млекодайни животни от породите Холщайн и Симентал.

Ще бъдат ли изплатени тази година всички обещани 450 млн. лв. на земеделците?

Съуправителите на кравефермата Димитър Бъсин и Минчо Терзиев разказват за това, как работи фермата, пред Националната асоциация за развъждане на породите Монбелиард и Симентал (НАРМС). Те изповядват убеждението, че „говедата са много чувствителни животни и при отглеждането им трябва да има последователност и постоянство”.

Животните и отглеждането им

Преобладаващи в кравефермата са говедата от породата Холщайн, но в началото на годината собствениците решават да разширят стопанството с внесени от Австрия над 100 крави Симентал. „Сименталите са много спокойни и здрави животни. За момента нямаме никакви проблеми с тях и впечатленията ни са много добри”, коментира Димитър.

Всички животни във фермата се отглеждат свободно боксово. През миналата година кравефермата е била отличена и като втората по млеконадой в страната. „На групата от Симентал, преди рязкото затопляне, средният млеконадой беше 32 литра”, съобщава Димитър Бъстин.

Осеменяването на животните става предимно изкуствено и по думите на управителите заплодяемостта е много добра. „Прилагаме синхронизация, разбира се. Имаме и бик коректор, който ползваме в краен случай”, допълва единият от тях. Стопанството разполага и с площи, в които се произвежда храната за кравите.

Най-важен е балансът по отношение на дажбите. С нищо не трябва да се прекалява и различните групи животни не трябва да се хранят по един и същи начин. Експерименти и драстични промени не трябва да се правят по отношение на дажбите, защото това се отразява зле както на общия здравословен статус на животните, така и на продукцията и репродукцията. Стресът е основното нещо, от което трябва да се пазят животните”, съветва Димитър.

Модернизациите

Модерните системи за управление и мониторинг във фермата водят не само до оптимизация на труда, но и до по-добро отглеждане на животните, а оттам и по-добри резултати. Кравефермата разполага със софтуер, който изключва човешки грешки по отношение на фуражите. „Програмата, която използваме, определя смесването на фуражите за всяка група животни, съответно според възрастта и нуждите им. Рецептите се спазват с абсолютна точност, разказва Минчо Терзиев.

Модернизация е направена и по отношение на вентилацията на помещенията, храненето на животните - роботи за избутване на храна, и мониторинг.

„Интегрирахме изключително комплексен модерен софтуер, с който се контролират всички процеси в стопанството – движение, жизнени показатели на животните, количество мляко, разгонвания и много други. Той ни дава денонощно изключително важна и полезна информация. Помага ни да реагираме своевременно на всяко отклонение и да правим регулярни анализи на ситуацията”, споделя Димитър.

Колегата му допълва, че с доилната зала 2х25, която е изградена още при създаването на фермата, в най-лошия случай животните се доят за шест часа.

Работниците

Голямата ферма предполага и нуждата от повече работници. Модернизациите помагат за технологизирането на голяма част от процесите, което спестява човешки труд и време. Освен това новите системи свеждат грешките до минимум.

Работниците в стопанството са 40 и няма текучество на кадри. Във фермата работят квалифицирани ветеринарни специалисти, а управителите извършват 24-часово наблюдение, като се редуват на смени. Видеоконтрол също се осъществява. „Условията за работа при нас са добри и се стараем постоянно да ги подобряваме. Екипът при нас работи в пълен синхрон”, отчита Димитър и разказва как например има служител, който се занимава само с копитата на всички крави.

Плановете за развитие

Управителите на фермата в град Раковски споделят, че планират увеличаване на животните с още две групи по 120 крави, внос от Австрия. Скоро в стопанството ще заработи и нова доилна зала със същия капацитет, но много по-модерна. На финала Минчо Терзиев изразява надежди, че държавата някой ден ще окаже помощ на животновъдите по отношение на реализацията на продукцията и условията, които мандрите предлагат.

А най-значимото според него за успеха в животновъдството идва от сърцето: „Много е важно човек да харесва работата си, а в моя случай е така. Работя с желание и знам, че ако го изгубя, всичко става безсмислено.”