Най-разпространена и най-често срещана при нашите климатични условия ръжда е кафявата (листна) ръжда по пшеницата. Болестта се развива през целия вегетационен период - от най-ранните фази през есента до узряването й през лятото на следващата година. Загубите от кафявата ръжда по пшеницата, зависят от степента на нападение на растенията и могат да достигнат до 20 и повече процента.

Кои са симптомите на кафявата (листна) ръжда по пшеницата?

По листните петури, по-често откъм горната им страна се появяват елипсовидни или леко удължени, неравномерно разпръснати ръждивокафяви купчинки от уредосори. При благоприятни условия броят им силно нараства и те покриват значителна част от листната петура, която се усуква и изсъхва преждевременно, а зърното остава дребно, спарушено и с влошени хлебопекарни качества. Към края на вегетационния период от долната страна на листата се образуват също така дребни, но черни и покрити от епидермиса телиосори.

Кой е причинителят на кафявата ръжда по пшеницата?

Причинител на кафявата ръжда по пшеницата е Puccinia recondita Rob. et Desm. f. sp. tritici от клас Basidiomycetes, подклас Teliobasidiomycetidae, разред Uredinales. Тя е хетероецичен паразит и има пълен цикъл на развитие. Междинни гостоприемници са видове от род Thalictrum (обичниче). В районите с по-топъл и умерен климат същите са загубили своето значение, тъй като гъбата може да презимува като мицел и като уредоспори в основния гостоприемник, където през пролетта става масово образуване на нови уредоспори. Телиоспорите, базидиоспорите, спермациите и ецидиоспорите имат ограничена роля в цикъла на развитие на P. recondita, което се потвърждава и от това, че междинният й гостоприемник е слабо разпространен в нашите райони и много рядко се наблюдават по него спермогонии и ецидии. Уредоспорите на този патоген са едноклетъчни, светлокафяви, сферични или леко елипсовидни. По обвивката им се наблюдават по 8-10 кълнителни пори, а по външната стена - дребни шипчета. Покълнването им става в капка вода най-бързо между 10-20°С, но е възможно и при по-студено време от минус 1 до минус 2°С и при по-горещо - до 31°С. В най-благоприятните температурни граници инкубационният период е само 5 - 6 дни и се удължава при отклоняване от тези температури от 5 до 18 дни.

Телиоспорите са дебелостенни, двуклетъчни, бухалковидни по форма, слабо сплеснати откъм връхната стена на горната клетка. Разположени са по една върху безцветни дръжки. Патогенната гъба Puccinia recondita е сложен биологичен вид. Състои се от няколко специализирани форми. Тази, която напада пшеницата - P. recondita f. sp. tritici, има над 250 физиологични раси (у нас са открити 12), отличаващи се по своята способност да нападат в различна степен отделни сортове.

От отглежданите сега у нас над 15 сорта пшеница, чувствителни към кафявата ръжда, са Садово 1, Славянка, Садово супер, Катя и Победа, а много устойчиви - Плиска, Загоре, Кардам, Янтър и Крапец.