Фуражният ечемик е много взискателен към предшественика. Най-добре се развива след едногодишни ранни бобови култури - грах, фасул и др.
Подходящи са окопните култури, които освобождават почвата не по-късно от средата на септември - слънчоглед, царевица, цвекло. С успех се отглежда и след памук, като се засява преди неговата последна беритба.
Поради това, че се прибира рано, ечемикът е подходящ предшественик за много втори култури, главно за царевица за силаж или подходяща следжътвена смеска, но само при осигурено напояване.
Почвата се обработва както срещу всички зимни зърнени житни култури. При ранните бобови предшественици площта се изорава на дълбочина 15-18 см непосредствено след прибирането им. До засяването на ечемика се извършват две дискувания. Целта е повърхността на почвата (на дълбочина 8-10 см) да се поддържа чиста от плевели, без буци и да е добре подравнена. Това се постига най-добре, когато се дискува след паднал дъжд.
При късни окопни култури (цвекло, картофи, слънчоглед и царевица) и площи, чисти от плевели, предсеитбената подготовка може да се изпълни само с 2-3 дискувания без основна оран. Важно условие за качествената предсеитбена подготовка е всяка следваща обработка да се извършва напречно или по диагонала на предшестващата.
Качеството на зърното на фуражния ечемик и протеиновото му съдържание зависят в голяма степен от прилаганата система на торене, особено с азот. Необходимите норми торове на ечемика се определят въз основа на извличаните количества хранителни вещества за формиране на единица добив и съдържанието на подвижните им форми (за калия и фосфора) в почвата. Ето защо предварително трябва да се направи почвен анализ за наличните хранителни елементи в почвата. За образуване на 100 кг зърно и съответно количество надземна и подземна биомаса (стъбла, листа и корени) ечемикът извлича 2,5 кг азот, 1,3 кг Р2О5 и 2,5 кг К2О.
Ориентировъчно за 1 декар ечемик се изразходват следните количества торове в активно вещество - 12,5 кг азот и по 8-10 кг фосфор и калий. Употребата на повече азот може да има неблагоприятни последици, тъй като засилва растежните процеси, включително братенето, и може да предизвика полягане на посева с всички неблагоприятни от това последици.
Определените норми фосфорни и калиеви торове се внасят преди основната обработка (предсеитбена оран), а азотните се внасят на два пъти - 1/3 от нормата през есента и 2/3 рано напролет. Ако след започване на активната вегетация се очертаят жълто-зелени ивици, показващи липса на достатъчно азот, извършва се коригиращо подхранване с азот.
Ечемикът се сее от началото до средата на октомври за Северна България и от средата до края на октомври за Южна България. Задължително семената се третират срещу трите вида главни - праховита, мазна и покрита.
Ечемикът се сее на обикновени междуредия - 12-15 см. Посевите се гарнират, добре, когато при грижливо подготвена почва на 1 м2 се засяват 400-500 кълняеми семена. При закъсняване със сеитбата и при лоша подготовка на почвата семената се увеличават на 600. Трябва да се знае, че ечемикът брати силно и в голяма степен компенсира намаления брой растения на единица площ. Освен това в по-редки посеви семената му увеличават масата си. Тези два компенсационни фактора са основание да се смята, че и по-рядък посев от тази култура може да осигури нормален добив от декар. Обикновено сеитбената норма е 20-24 кг семена на декар при дълбочина на засяване 4-5 см.
Важно агротехническо мероприятие след сеитбата на ечемика е следсеитбеното валиране на почвата.
Вижте още:
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА