Парадоксално, но факт – най-скъпата европейска програма у нас, макар и последна, влезе в 21-ви век или иначе казано Програма за развитие на селските райони (ПРСР) вече е в ИСУН – Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз (ЕС) в България, пишат в свой анализ inteliagro.bg
 
 
„Това се случи, след като всички оперативни програми, прилагани в страната, вече от години работят със системата и след сериозен отпор от страна на агроадминистрацията, на която сякаш и харесваше да си работи постарому. Но след една „куха“ откъм проекти година (2017-та), дигитализирането на ПРСР беше изтъкнато като огромен успех и основна причина за забавянето на отварянето на мерките от програмата.
 
Обявените цели бяха: повече „прозрачност и конкурентност“ при подаването и разглеждането на проектните предложения, намаляване на административната тежест за бенефициентите, обективност при оценяването“, пише в анализа.
 
Подмярка 4.2
И докато по отношение на разглеждането и оценяването нещата тепърва ще стават ясни, вече може да се коментират плюсовете и минусите при подаването на заявленията от гледна точка на кандидатите.
 
Приключилият прием по подмярката-пионер, тази за преработка (4.2), с приети близо 600 проекта, дава добра представа за това дали и доколко ИСУН облекчава процедурите и бумащината и какво може да се направи, така че както бенефициентите, така и администрацията, в бъдеще да бъдат истински облекчени и действително да усетят ползите от „модернизирането“ на системата, посочват анализаторите. 
 
Празни ходове
Бърз поглед върху списъка с документи, необходими за кандидатстване по 4.2 показва първо, че той не се е скъсил значително. Общите и специфичните документи при предходния прием бяха описани в 48, а сега са в 45 точки. Второ, всичко, което се прилага към заявлението сега, включително документите, изготвяни специално за кандидатстването като декларации, бизнес план и други описателни формуляри, трябва да бъде предварително разпечатано, заверено от кандидата с подпис и печат и след това сканирано и закачено в системата на ИСУН.
 
И докато преди бенефициентите разпечатваха, заверяваха и прибираха в папка, сега като бонус трябва и да сканират. Смислеността на това упражнение е спорна при положение, че всеки бенефициент накрая подписва цялата проектна документация със своя електронен подпис. 
 
 
Особено при бизнес плана, който обикновено възлиза на 30-40 страници и изисква подпис и печат на всяка страница, това противоречи на всякаква логика и би следвало да бъде заместено от обикновен документ във формат word или генерирана в системата онлайн форма (както е например с данъчните декларации).
 
Това важи и за всички декларации, тъй като подавайки проекта и подписвайки със своя електронен подпис, кандидатът автоматично заверява и тях. Отделен въпрос е, че при наличието на описателна част в полетата на ИСУН и при закачени таблиците на бизнес плана във формат Excel, наличието на документът „Бизнес план (по образец)“ става напълно излишно, се казва в анализа. 
 
Ползи
Самата система е направена максимално опростено и удобно за потребителя, което включва и това, че не е нужно да спазваш ред при прикачването на документите. Разбира се, дано това да не означава, че администрацията ще разпечатва и подрежда в папки проектните предложения, които разглежда, за да ги обработва по-лесно, защото така е свикнала. Остава друго много важно нещо: сроковете занапред да се спазват, за да може бизнесът да има някаква възможност да планира своите ходове, посочват от ИнтелиАгро. 
 
ИСУН не е някакъв лукс, или нещо с което да се похвалим – това е един съвсем нормален инструмент за администриране на програмите, чиито предимства пред физическото подаване на заявления са безспорни. Алтернативи на ИСУН има във всички страни-членки на ЕС - в някои, където дигитализацията и иновациите са истински приоритет, от десетки години. С напредването на технологиите и постоянното развитие и подновяване на браузърите и техниките за достъп до интернет, ИСУН също има и ще има нужда от постоянно подновяване. Ето защо агрохранителният сектор у нас вече няма право да изостава, за да бъде наистина конкурентен и прозрачен, отбелязват експертите.