От представения нов държавен бюджет се разбра, че минималният осигурителен доход за земеделците ще скочи с 290 лв., достигайги 710 лв. от първи април. И това изглежда няма да е първоаприлска шега, макар че дълго време на фермерите не им се искаше да повярват, че увеличението ще се осъществи. Докато Бюджет 2022 тепърва предстои да се гласува от народните представители, земеделските организации вече казаха едно голямо „НЕ”. Агри.БГ ви представя няколко от позициите.

ДФЗ отговаря: Индикативният график е готов, но чака одобрение

По-високите осигуровки ще засегнат сериозно малките земеделски производители и ще увеличат сивия сектор. В това заключение се обединяват мненията на браншовите представители.

"Големите и средни производители на плодове няма да бъдат ощетени от промените, но при малките може да се появи невъзможност да продължат да съществуват като земеделски стопани, още повече на фона на увеличените разходи за производство", коментира председателят на Съюза на дунавските овощари Николай Колев.

На същото мнение е и колегата му от Българска асоциация „Биопродукти” Албена Симеонова. При предишните опити за увеличаване на минималния праг от асоциацията излизаха с остри критики към подобни предложения. „Това е неприемливо и ще унищожи дребния земеделски производител! Ще предприемем действия за среща както между секторите, така и с финансовия министър", заяви Симеонова.

Осигурителния праг за земеделските стопани – физически лица, регистрирани по реда на Наредба No3/1999г., да бъде не повече от 50% от размера на минималната заплата или 355 лв., при минимална заплата от 710 лв. за 2022 г., искат от Национална биологична асоциация (НБА) с председател Слави Трифонов в писмо до премиера и министрите на земеделието, финансите, труда и социалната политика и други.

„Ако спешно не се предприемат мерки, с които да се облекчи осигурителната тежест на най-малките и средни стопанства, земеделски стопани, които са именно регистрираните като физически лица (собственици на малки стопански единици от растениевъди, пчелари и животновъди), които реализират на пазара основно своя непреработена селскостопанска продукция, ще бъдат принудени да прекратят регистрацията си като земеделски производители, пишат от асоциацията.

Подчертават също, че са съгласни с увеличаването на минималната работна заплата на 710 лв., но припомнят, че досега винаги осигурителният праг за фермерите не е съвпадал с нея. Изчисленията на НБА показват, че при досегашния минимален осигурителен доход земеделците имат годишно около 3 360 лв. разходи по тази линия, които и към момента са непосилни за редица от тях. В потвърждение на думите си дават пример и с подмярка 6.3, където отпусканата финансова помощ е 29 337,45 лв.:

Като условието да ги получиш е да поддържаш регистрацията си като земеделски стопанин 5 последователни години, да направиш определена инвестиция, с която да разшириш стопанството, да назначиш поне един работник по изпълнение на проектното предложение. Сами може да прецените, че за да изпълни само условието да поддържа регистрацията си като земеделски стопанин, на фермера са му необходими 5 години по 3 360 лв. или 16 800 лв., с останалата разлика от подпомагането той трябва да назначава работник, да плати и неговите осигуровки, заплата и да направи необходимата му инвестиция за разширение на стопанството”.

Всички трябва да помислим за старините си, в този смисъл изравняването на осигурителния минимален праг за земеделците с минималната работна заплата не е нещо фатално, пък смята председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) Тодор Джиков, но отправя питане към управляващите: 

Понеже се променя вече самата концепция в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в частта си като земеделски производители с нормативно признатите разходи, които са 60%. Това означава, че ние ще увеличим в момента разходите си чрез данъци от отчисления. Така се получава едно разминаване, което само ние ли трябва да го поемем?”, пита той.

Реакции не закъсняха и от самите фермери. „Започва се с масовите фалити, не ни стигат високите сметки за ток, а сега и двойно повече пари за осигуровки. Вижда му се краят на дребния земеделец. Дерзайте "колеги"!”, пише читател на Агри.БГ.

Друг се пита дали управляващите „си дават сметка колко хора ще минат в сивата икономика или ще спрат да си плащат осигуровки през една част от годината”. Има и предложения от земеделци този осигурителен праг да се въведе само за стопанства с над определени декари и да не важи за малките такива.