След опустошителната градушка, сполетяла земеделските стопани в Плевенско, Фермер.БГ разговаря с Георги Милев, зърнопроизводител, член на управителния съвет на НАЗ и председател на регионалната структура на асоциацията в Плевен.

По неокончателни данни поне 35 000 декара са унищожени напълно от градушката преди дни. В Областната дирекция по земеделие в Плевен продължават да постъпват жалби от земеделски производители и още няма пълна картина на ситуацията, но действително има цели землища, поразени от стихията.

- Г-н Милев, колегите ви отправиха сериозни упреци за случилото се към Полигона за борба с градушките.
Проведохме среща с ръководството на полигона, бяха ни предоставени записи на развитието на фронта. Работили са едновременно всички площадки на наша територия. Причината за бедствието в част от землищата на Никопол, например, е процес на територията на Румъния и няма как да бъдат изстрелвани ракети за обработване на градоносните облаци от нашите площадки. Доколкото знам, е обсъждано подписване на междуправителствено споразумение за борба с градушките (в Румъния няма такава структура), но все още то не е факт. Това е причината за поразяването на землищата край Дунав.

От тази гледна точка не можем да обвиняваме Полигона за несвършена работа.
Нашето, на производителите, обобщение е: нанесени щети за милиони левове, но спасени посеви за стотици милиони левове благодарение на адекватната работа на ракетните площадки. Става въпрос за фронт, преминал на площ от над 1.2 милиона декара – ако условно щетите са 10%, останалите 90% са спасени и не може да не отчетем този факт. Случи се по-малкото зло за земеделието в региона. С което не искам да омаловажа трагедията на колегите, за които 2013 г. ще е нулева. Ситуацията в климатично отношение е екстремна в цяла Европа.

- Какви са прогнозите ви? И как реагира пазарът на зърно?
Очаква се ситуацията да е все така нестабилна до средата на юли, което е повече от лоша прогноза за нас. Що се отнася до борсите за зърно, те продължават да работят и не се влияят от отделни ситуации. Реагират, разбира се, защото следят ситуацията – хлебната пшеница вече тръгна нагоре, но царевицата се търгува на същите нива. Знаете, че в САЩ се вихри скандал около фуражна пшеница. Много са факторите, определящи борсовите цени – нищо не може да се прогнозира на този етап.

[news]
- Извън конкретната ситуация – как ще коментирате големия интерес на зърнопроизводителите към агроекологичната мярка?
Оргомен е интересът към мярката „Агроекология”. Към този момент нямаме точна бройка по региони за подадените заявления, но смятам, че са кандидатствали доста повече стопани от наличния ресурс по тази мярка.

- Причината?
Едва тази година беше направена сериозна рекламна кампания на мярката и колегите видяха, че отговарят на изискванията за кандидатстване по нея. Реално при добра технология, която повечето от тях поддържат, те отговарят на изискванията за сеитбоорот по агроекологичната мярка. Фирмите, които използват добри технологии, са спазвали тези критерии и без тази програма. Няма нищо лошо в това добрите практики да продължат и зърнопроизводителите да работят и по тази мярка.

- Преговорите по новата ОСП продължават – вашите очаквания?
- По мои лични наблюдения главният преговарящ Снежана Благоева е добър експерт, но не бива да забравяме, че всичко е въпрос на политика. Това лято е пикът на преговорите и очакванията са едно – какво ще се постигне е съвсем друго.
Моето лично мнение е, че вместо да се правят 30-40 програми, от които реално да работят 4-5 и да се налага да връщаме пари за резервираните бюджети по тези програми, е по-добре да се направят не повече от 6-7 работещи програми, които да са наистина много важни за отрасъла. Тогава парите ще се усвоят на 100%.
От НАЗ сме категорични, че трябва да се наблегне на изграждането на хидромелиоративни съоръжения и поливни инсталации, защото това е бъдещето. Задължително трябва да се направи по-облекчен режим за животновъдите. И в двата сектора – зеленчукопроизводство и животновъдство трябва да има отделни програми, които да дават достъп до средства на малките производители.
Смятам, че е необходимо да се заложи с добър бюджет и още веднъж мярка 121, разбира се – с определени критерии.

- Какви да са те?
Например, тези, които вече са ползвали максимален обем кредит да нямат право в следващия програмен период на пълен обем финансиране. Но, това са само идеи, които сме обсъждали и дали ще бъдат взети предвид, не знаем. Но това е начин всички в реалното селскостопанско производство да имат възможност за финансово подпомагане от ЕС.

- Какво ще се случи в едрото земеделие, ако се приеме таван на плащанията?
- Изкуствено ще се раздроби. Отпадна предложението за референтна година да се приеме 2011-а, чиято цел беше да се избегне раздробяването на големите фирми. Но се оказа, че България от 35 милиона декара земя ще загуби 10 милиона, които се финансират от тази референтна година. Именно сериозната загуба на земя беше причината за отпадането на тази референтна година за създаването на таван.
От друга страна – определянето на таван е неизбежно, но очакваме да се вземе решение крайната дума да е на национално ниво за всяка държава. Едва ли някоя от страните членки ще предприеме стъпка към определяне на много ниски тавани, защото така няма да може да усвоява европейски пари в голям обем, а в крайна сметка стремежът на всички е точно в усвояването на повече такива средства.
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!