Нотилърите у нас споделят, че след сушата тази година, определено се е завишил интересът към No-till технологията, а в същото време стана ясно, че зелените мерки, които ще са задължителни за базовите плащания, вървят в посока да се стимулират безоранните технологии. 

Директната сеитба на пролетници дава отлични резултати

Безоранната обработка тепърва ще става все по-актуална тема в земеделието и ще обединява фермерите в търсенето на работещи решения спрямо климатичните промени и екологичните изисквания, смята младият земеделец Веселин Спасов.

„Броят на хората, които търсят информация и полезен опит за No-till постоянно се увеличава, особено на фона на задълбочаващата се суша. Само аз контактувам с над 100 такива земеделци, които търсят алтернативни решения. Имаме си фейсбук група и организираме през ZOOM събития всеки месец на първо и петнайсто число, само на Нова година ще преместим датата.

Вече и редица агрономи оставят конвенционалното мислене настрана и все повече се интересуват от тези практики. Все пак има още много път да се извърви, нужна e и политическа воля в тази посока, и стимулиране на фермерите. Надявам се, че спрямо зелените изисквания в новия програмен период, ще се обърне повече внимание на безоранното земеделие“, каза той за Агри.БГ.

Веселин се завръща от чужбина, за да стане градинар у нас, като привнася много от полезните практики по света в стопанството си. Твърди, че безоранната технология е не само за зърнопроизводството, а може успешно да се приложи и в зеленчуковото стопанство.

„При зеленчуците е най-лесно, защото там не ти трябва да си вземеш специално друга машина, макар че и при зърното не е задължително. Може и с обикновена сеялка, стига да го направиш в правилния момент. Още през есента аз покривам с растителни остатъци площите, където пролетта ще се засаждат зеленчуците.

Така се запазва влагата, създават се благоприятни условия за развитието на микроорганизми, които разграждат биомасата. Така напролет почвата е влажна, много рохка и подхранена. Резултатите са много по добри от механичната обработка", споделя младият зеленчукопроизводител.

Веселин споделя, че този метод е дал блестящи резултати още първата година на производство, когато създал зеленчукова нива върху ливада, покривайки я с растителни отпадъци на пластове. Младият фермер днес е доволен от добивите си, освен зеленчуци, има и овощен разсадник, които също подхранва с мулч.

Приел е практиките за опазване на почвата и задържането на въглерода в нея като своя философия и вярва, че все повече млади фермери ще променят облика на земеделието към по-добро. Той се е заел да намира и превежда видеа от ферми с полезни практики. Едно такова можете да видите още сега: