Германците обожават да пазаруват в хранителни вериги, които предлагат продукти на промоционална цена. Разходите обаче за предлагането на толкова ниски цени са огромни и определено обществото ще плати скъпо за това, информира EURACTIV.

10 години по-късно: Накъде се запъти земеделието у нас

Единствената страна, в която храната е по-евтина, отколкото в Германия, е Гърция, сочат данните на Германска статистическа служба.

Цените са резултат от изключително конкурентната среда в търговския сектор и това все по-очевидно се превръща в проблем за германските фермери.

Здравословно и евтино

Фактът, че цените, които се предлагат от някои вериги хипермаркети, не отговарят на реалните, не е нищо ново.



Източник: pixabay.com

Повечето германци смятат, че когато аграрният сектор се справя добре, тогава и качеството на храната ще е на високо ниво. Според скорошно изследване на Kantar Emnid, дребните производители на храни се възприемат като неизменна част от германската култура.

Настройката е насочена към тенденцията да се произвеждат екосъобразни селскостопански продукти и да се прилагат устойчиви и етични практики. Изследването също така регистрира, че близо 80% от германците смятат, че селското стопанство влияе прекалено много на почвата, водата и качеството на въздуха.

Същевременно германските потребители са неспособни или нямат желанието да плащат по-високата цена за органични продукти. Като резултат хранителните вериги, които предлагат стоки на изключително ниска цена, вземат сериозен дял на пазара. За 2016 г. той възлиза на 159,8 млрд. евро.



Източник: pixabay.com

С други думи почти половината германци са пазарували в такъв тип магазини през изминалата година.

Тук е моментът да се отбележи, че местните пазари, където фермери и производители директно предлагат своята продукция, в последно време добиват популярност в целия Европейски съюз – както в селските райони, така и в градовете.

Ниските цени си имат цена

Пестенето на всеки един купувач си има цена, която ще плати цялото общество. Учени от Аугсбург са установили, че скритите вторични разходи при конвенционалното земеделие, които не се отразяват върху цените, които се предлагат по лавиците на магазините, са огромни.



Източник: pixabay.com

За да предложат евтино говеждо месо и бекон на трапезата на германците, индустриалното земеделие се налага да използва щедро количество антибиотици и богати на нитрати торове. Азотът и фосфорът оказват негативен ефект върху почвата и качеството на вода, докато емисиите на амоняк и азотен оксид допринасят за глобалното затопляне.

Тези верижни ефекти не дават мигновен резултат. Последиците от тях обаче ще се проявят в даден момент. Водоснабдителите се налага да инвестират в скъпи филтриращи системи, за да елиминират нитратите от питейната вода. Тези разходи не се заплащат на касата в магазина. Те излизат наяве в месечните и годишните сметки за комунални услуги.

Цената, която потребителите плащат за храната, често не отразяват обективно истинската й стойност, казват авторите на изследването.



Източник: pixabay.com

Например, ако цената на по-високата консумация на азот, който е ключов за по-богатата реколта, бъде взета предвид, обществото ще трябва да плати допълнително 10 млрд. евро.

Тези цени и изкривяване на пазара не са взети предвид в ОСП (Общата селскостопанска политика). Въпреки това директните плащания в Германия и организациите на Европейския пазар задържат цените на това ниско ниво.

Много фермерски организации и такива, занимаващи се активно с опазването на околната среда, вярват, че селскостопанската политика не върви в правилната посока.



Източник: pixabay.com

Тази група настоява, че повече ЕС директни плащания в бъдеще време трябва да бъдат насочени приоритетно към опазване на околната среда и хуманно отношение към животните.