Министерството на земеделието вече официално представи своите три SWОT анализа. С последния от тях, този за социално-икономическото развитие на селските райони, се запознахме на 24 януари в София.

Танева: Показваме на ЕК стратегическия си план в края на 2020 г.

В него подобно се разглежда как се променят общините у нас с население до 30 хил. души за период от 10 години – между 2008 и 2017 г. Изводите, че селските райони обезлюдяват, преобладават жителите над 65 години, безработицата се запазва между 30 и 50%, не изненадаха никой от присъстващите.

Все пак се оказва, че има лъч надежда. Според данните за 2017 г. броят на хората, които са се изселели от селските райони, се изравнява с тези, които са се заселили. Друга тенденция е, че се увеличават микропредприятията с до 9 служители. Тяхната дейност е свързана предимно с услуги, преработка, търговия и в по-малка степен със селско стопанство.  

Експерти: „Ефектът от мерките на ПРСР се усеща поне 2 години след изплащането на средствата.“

Екипът от УНСС, който разработва социално-икономическия анализ за развитие на селските райони, се съсредоточава първоначално върху мерките, които допринасят за развитие на услугите, инфраструктурата и неземеделския бизнес, което обаче се оказва недостатъчно.

„Добавихме към своето задание да погледнем какво се случва с инвестициите в земеделските стопанства и за преработка. В общините, в които имаме по-висок дял на земеделска земя, преобладаващите инвестиции са по мерките за инвестиции в селското стопанство. 

В общините, в които делът на земеделската земя е по-нисък, което означава, че това са предимно планински територии с повече гори, там имаме логично по-висок дял на инвестиции в инфраструктура, услуги, мерки за развитие на неземеделски бизнес“, коментира Янка Казакова, преподавател в катедра „Икономика на природните ресурси“ на УНСС. 

Безспорно и по този SWOT анализ е мислено много и доста работа е свършена. Попитахме хора от бранша какви са първите им коментари за тези над 480 страници научен труд.

„Той не касае пряко земеделските производители, но ние живеем в тези райони. За нас е най-важно обхватът на този социално-икономически анализ, защото в селата е много важно да има учебни заведения, здравни учреждения. Хората затова избягаха от селата, защото няма минимални условия за живот. Така че на първо четене анализът ни харесва. Ще се запознаем обстойно и ще дадем препоръки и становища впоследствие”, каза Костадин Костадинов, председател на НАЗ.

Той припомни, че липсата на работна ръка, особено в селските райони, пряко влияе върху работата на земеделските производители и трябва да се обърне особено внимание върху човешкия фактор. На неговото мнение е и Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ).

„Няма хора, които да работят. Нека мерките да са насочени към качество и към плавен подход по отношение на осигуряване на разполагаема работна сила, защото има и хора, които просто не искат да работят“, коментира Явор Гечев.

Той призова да се даде по-ясна формулировка за това, какво е селски район.

„Ако гледаме точната абревиатура за населени места над 30 хил. човека, то значи, че горе-долу вече една трета от областните градове са селски райони, а всъщност не е точно така. А от друга страна, имаме типични селски райони в градски ареали, които обаче програмата не може да обхване. Трябва една малко по-сложна дефиниция, която да обслужва напълно българския вариант на селски район“, настоява той.

Какво предстои оттук нататък, земеделският министър Десислава Танева обобщи с няколко думи.

„След идентификация на нуждите, смятаме, че към средата на годината, ще започнем интензивна работа по изготвяне на националния стратегически план. Поставили сме си срок в края на годината да бъде готов първият вариант на стратегическия ни план, който да изпратим на ЕК”, уточни тя.

Министър Танева припомни, че все още върви дебата за новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП). Липсата на Многогодишна финансова рамка (МФР) допълнително забавя целия процес. Но тя е убедена, че най-важно е парите да бъдат приложени по начин, по който да се постигне най-голяма ефективност.