Дискусионен клуб по хранене на животните събра експерти и фермери

Плевен беше домакин на петата годишна среща на дискусионния клуб „Кръгла маса по хранене на животните”, който събира малцината останали у нас специалисти по храненето на животните.

Още преди форума споделят, че дискусионният клуб на специалистите по хранене на животните в България възникнал спонтанно по предложение на проф. Николай Тодоров от Тракийския университет през пролетта на 2008 година. Подкрепили го проф. дсн Атанас Кирилов и проф. дсн Беро Маринов.

Проф. Тодоров имал досега грижата за ежегодното провеждане на дискусиите и за продължаването на идеята за единение и взаимопомощ на всички учени по хранене на животните, независимо къде работят (в университетите или изследователските институти на Селскостопанска академия или БАН). „Тази първоначална идея става все по-актуална поради непрекъснатото намаляване на броя на учените по хранене в страната. От 48 учени по хранене през 1990-2000 година сега са останали едва 27 души в цялата страна. При това са пръснати по един до петима в 11 различни института и факултета”, сподели за Фермер.БГ проф. Тодоров.

Само в Института по животновъдни науки – Костинброд и в Института по фуражни култури – Плевен има по петима специалисти по хранене на животните. В Аграрния факултет на Техническия университет са четирима, а в седем организации има само по един учен по хранене на животните. „Освен малкият брой на учените има и несъответствие между нуждите на отделните направления и работещите по тях учени. Налице е бягство от проблемите на храненето на преживните животни, а там преносът на чуждите достижения е свързан с най-голяма нужда от съобразяване с породните, природно-климатичните и организационните особености на страната”, казва още проф. Николай Тодоров.

Нещо повече, според учените си заслужава да се привлекат в дискусиите специалистите по хранене от фуражните заводи, от фирмите, произвеждащи или търгуващи с протеинови концентрати и добавки към храната, от Националната служба за съвети по земеделие, активните пенсионирани учени по хранене и други проявяващи интерес специалисти и бизнесмени.

На срещата в Института по фуражни култури в Плевен – за втори път домакин на форума - проф. Тодоров направи отчет на дейността през изминалите пет години от работата на дискусионния клуб. Учените направиха и кратък преглед на публикациите, свързани с актуалните въпроси на храненето на животните през последните години.

„Би следвало срещите на учените постепенно да приемат характер на научни симпозиуми по хранене на животните, на които да се докладват научните разработки на нашите учени, студенти от магистърската степен и докторанти. Сегашната практика всеки институт да провежда ежегодни или периодични научни сесии, показа ниската ефективност и много слаба дискусия в повечето случаи. Често пъти на тези конференции и сесии присъстват само по двама-трима специалисти в едно направление. Една пречка за организирането на симпозиум по хранене на животните е липсата на организация, която да финансира с малко средства мероприятието, поради желанието да не се въвежда такса за участие”, очертава част от проблемите проф. Тодоров. Според него този въпрос би могъл да се реши съгласувано със Селскостопанската академия, която да поеме отпечатването на материалите в специална книжка на списание „Животновъдни науки”.

„Освен симпозиуми може да се организират дискусии по отделни проблеми, при нужда демонстративни и открити дни и други мероприятия. Особено полезно би било обсъждането на планове за дисертации, теми за магистърски тези, големи научни проекти. Това ще позволи да се избегнат редица необмислени добре дисертации, тези и дори научни проекти, които за съжаление се срещат в нашата действителност. За полезността на провежданата ежегодно кръгла маса по хранене може да се съди по нейното посещение. На досегашните четири срещи са присъствали от 19 до 26 учени по хранене от общо 27 души в страната. Плюс това срещите привличат и значителен брой учени от отделните животновъдни направления, пенсионери и специалисти зооинженери. Независимо от интереса, трябва да се признае, обаче, че кръглата маса няма добре организиран характер, няма един инициативен или организационен комитет, няма планов характер. Слабо е присъствието й в научната общност и в обществото. За преодоляване на тези слабости се налага да предприемем някои организационни мерки”, отчете проф. Тодоров.

[news]

Пет години работили дори без ръководство, едва сега избраха управително тяло на клуба. Дискусионният клуб по хранене на животните вече е с председател проф. Атанас Кирилов от Института по фуражните култури в Плевен, в ръководството са избрани още проф. д-р Лазар Козелов от Института по животновъдни науки в Костинброд и доц. дсн Атанас Илчев от Тракийския университет в Стара Загора.

Сред приетите решения на форума е и това да се запази неофициалният характер на кръглата маса, която да функционира на доброволен принцип, без членски внос, без регистрация по закона за организациите с нестопанска цел.

И още - инициативата да продължи като дискусионен клуб по хранене на животните. „Желателно е дискусионният клуб да провежда повече от една среща годишно, за да има възможност да се провеждат срещи с известни учени, да се обсъждат планове на дисертации, магистърски тези и големи изследователски проекти, да се организират научни симпозиуми, чествания и редица други мероприятия. Полезно би било за бързото запознаване с новостите в световната литература дори провеждането на семинари по отделни основни проблеми, на които учени работещи в дадено направление изнасят доклади. Несъмнено от активизиране на дейността на клуба биха имали полза всички”, допълва проф. Тодоров.

Участниците в петата среща бяха категорични, че клубът трябва да работи в сътрудничество със Селскостопанската академия, университетите и изследователските институти, Националната служба за съвети в земеделието и асоциациите по животновъдство.

На въпрос на Фермер.БГ какво предстои новоизбраният председател на дискусионния клуб проф. Атанас Кирилов каза, че до края на годината трябва да бъде разработена програма за дейността на клуба. „В бъдещата си дейност залагаме на съгласуването на проектите, които ще се разработват, с нуждите на практиката и да обхващат въпроси, които са значими от гледна точка на храненето”, допълва проф. Тодоров.

Очаква се следващата среща на членовете на дискусионния клуб по храненето на животните с фермери да е в рамките на „Агра 2013” в Пловдив.