Министерството на земеделието и храните публикува проект на Наредбата за прилагане на схемите за директни плащания през 2015 година:

 

 Проект 30.12.2014г.

НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СХЕМИТЕ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ

 

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за прилагане на:

1. Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания);

2. Схема за млади земеделски стопани;

3. Схема за дребни земеделски стопани;

4. Схеми за обвързано с производството подпомагане;

5. Специално плащане за култура – памук;

6. Схеми за преходна национална помощ.

 

Раздел II. Условия и ред за прилагане на схемите за директни плащания

Чл. 2. Право на зелено директно плащане имат земеделски стопани с право на плащане по Схемата за единно плащане на площ, които спазват на допустимите си хектари, доколкото са приложими за тях, селскостопанските практики, благоприятни за климата и за околната среда по чл. 43 от Регламент 1307/2013.

Чл. 3. Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция изчислява дяловете на различните култури във връзка с изпълнение на изискването за диверсификация по чл. 44 от Регламент 1307/2013 въз основа на периода от 15 май до 15 юли на годината на кандидатстване.

Чл. 4. (1) Екологично чувствителни постоянно затревени площи по реда на чл. 45 от Регламент 1307/2013 са всички постоянно затревени площи, находящи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) с издадени съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗБР заповеди за обявяването им, обнародвани в "Държавен вестник".

(2) Екологично чувствителните постоянно затревени площи са обособена част от слой „Постоянно затревени площи“, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 16д, ал. 2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Обн. ДВ., бр.82 от 10 Октомври 2006г.).

Чл. 5. (1) Екологично насочените площи са земя, оставена под угар, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици, ивици допустими площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с междинни култури или зелена покривка и площи с азотфиксиращи култури.

(2) Земеделските стопани трябва да ползват екологично насочените площи на правно основание по чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(3) Екологично насочените площи се намират в рамките на земеделските парцели с обработваеми земи, с изключение на площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация.

 

Особеностите на ландшафта и буферните ивици може да бъдат и прилежащи на парцела (непосредствено допиращи се до него).

Чл. 6. Земя, оставена под угар е обработваема земя, на която не се произвежда земеделска продукция.

Чл. 7. Тераси са почвозащитни формирования върху наклонени земеделски площи.

Чл. 8 Особености на ландшафта са:

1. живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с широчина до 10 м;

2. отделни дървета с корона с диаметър, не по-малък от 4 м;

3. дървета в редица, с корона с диаметър, не по-малък от 4 м. Разстоянието между короните не надхвърля 5 м.;

4. дървета в група, като същите са свързани от застъпващи се корони, и полски горички, като максималната площ и в двата случая е 0,3 хa;

5. синори (полски граници) с широчина между 1 и 20 м, върху които не се произвежда земеделска продукция;

6. езерца, с размер до 0.1 ха, които включват в размера си разположената по протежението на водата ивица крайбрежна растителност с ширина до 10 м. Резервоарите от бетон или пластмаса не се считат за екологично насочени площи;

7. канавки с максимална широчина 6 м, включително открити водни течения за целите на напояването или отводняването. Каналите с бетонни стени не се считат за екологично насочени площи;

Чл. 9. Буферни ивици са площи с широчина включително на крайбрежната растителност от 1 м до 10 м, разположени върху обработваема земя или в съседство с обработваема земя по протежението на водни течения, така че дългата им страна е успоредна на водното течение или водоема. Върху буферните ивици не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба, при условие че буферната ивица продължава да бъде различима от съседната земеделска земя.

Чл. 10. Ивици допустими площи по краищата на гори са площи с ширина от 1 до 10 м, върху които не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба, при условие, че ивицата допустима площ продължава да бъде различима от съседната земеделска земя.

Чл. 11. (1) Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация са площите, засадени с бързорастящи дървесни видове с определен максимален цикъл на реколтиране, посочени в Списъка по б. А от Приложението. Дървесните култури са многогодишни и техните корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки.

(2) Върху площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация не е разрешена употребата на минерални торове.

(3) Продукти за растителна защита може да се употребяват върху площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация по отношение на върби и тополи до двегодишна възраст.

Чл. 12. (1) Площи с междинни култури или зелена покривка са площите, засети със смес от културите в Списъка по б. Б от Приложението или подсети с трева в основната култура. Засяването или подсяването трябва да се извършва в периода от 1 до 30 септември в годината на кандидатстване.

(2) Не са площи с междинни култури или зелена покривка площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.

(3) Междинни култури са смески от бобови култури и зимно-житни култури със слята повърхност, които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура.

Чл. 13. Площи с азотфиксиращи култури са площите, засети с културите в Списъка по б. В от Приложението и могат да бъдат разположени на цялата територия на страната.

Чл. 14. При изчисляване на екологично насочените площи се прилагат тегловни коефициенти и коефициенти за преобразуване съгласно б. Г от Приложението.

Чл. 15. (1) Кандидатите за получване на подпомагане по схемата за млади земеделски стопани към момента на подаване на заявлението за кандидатстване трябва да притежават професионални умения и познания, които те удостоверяват с документ за:

а) завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или

б) завършено средно икономическо образование със земеделска насоченост, и/или

в) завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или

г) завършено висше икономическо образование със земеделска насоченост, и/или

д) удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за професионална квалификация в областта на селското стопанство.

(2) Физически лица млади земеделски стопани по смисъла на чл.50, §2 от Регламент 1307/2013 упражняват ефективен и дългосрочен контрол по смисъла на чл.49, §1, б.“б“ от Регламент 639/2014 върху юридическо лице по отношение на решенията, свързани с управлението, ползите и финансовите рискове ако през първата година, в която юридическото лице подава заявление за плащане по схемата:

а) са управители или председател и/или са повече от половината от членовете на управителния орган на дружеството или кооперацията и

б) притежават повече от половината от гласовете в общото събрание на дружеството или кооперацията; или

в) са повече от половината от неограничено отговорните съдружници, които управляват дружеството; или

г) притежават капитала на еднолично търговско дружество.

(3) Юридическото лице по ал.2 получава плащане за млади земеделски производители, ако поне едно от физическите лица по смисъла на чл.50, §2 от Регламент 1307/2013, упражняващи ефективен и дългосрочен контрол върху неговите решения, отговаря на изискванията на ал.1.

Чл. 16. (1) Право на подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани имат земеделските стопани, които през 2015 г. са подали заявление по СЕПП и отговарят на минималните изисквания за получаване на директни плащания.

(2) Заявлението за участие в схемата за дребни земеделски стопани се подава до 15ктомври 2015 г.

(3) В случай, че земеделски стопанин прекрати участие в схемата за дребни земеделски стопани, не се допуска повторно включване в нея.

(4) Размерът на годишното плащане по схемата за всеки земеделски стопанин се определя съгласно чл. 63, пар. 2, буква ,,а“ от Р1307/2013 г. при закръгляне на сумите, които са под 500 евро, на 500 евро.

Чл.17. Право на специално плащане за памук имат земеделските стопани, които са спазили следните правила:

1. памукът е произведен на територията на страната;

2. използваните сортове са вписани в Сортовата листа на Република България за съответната година или в Европейския каталог на полските култури, публикувани на електронната страница на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол;

3. минималната гъстота на посевите е не по-малко от 8000 бр./дка.

Чл. 18. Прилагат се следните схеми за обвързано с производството подпомагане:

1. Схема за обвързано подпомагане за млечни крави;

2. Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници;

3. Схема за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол;

4. Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки;

5. Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол;

6. Схема за обвързано подпомагане за биволи;

7. Схема за обвързано подпомагане за плодове;

8. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци;

9. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (оранжерийно производство);

10. Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури.

Чл. 19. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави имат земеделски стопани, стопанисващи животновъден обект на територията на цялата страна, който отговаря на следните изисквания:

1. категоризиран е по реда на чл. 2 от Наредба № 4 от 19 февруари 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти;

2. в него се отглеждат 10 (включително) и повече млечни крави, които са с предназначение за производство на мляко.

(2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с еднакъв идентификационен номер;

2. да са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ;

3. да имат ветеринарномедицински паспорт;

4. да са вписани в регистъра на стопанството.

(3) Допустими за подпомагане по схемата са млечни крави, които в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните са вписани с предназначение за производство на мляко.

(4) Земеделският стопанин следва да продължи да отглежда заявените млечни крави най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

(5) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане млечни крави, които реално се отглеждат в животновъдния обект.

Чл. 20 (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници имат земеделски стопани, стопанисващи животновъден обект на територията на цялата страна, в който се отглеждат 5 (включително) и повече месодайни крави с предназначение за производство на месо и/или юници.

(2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с еднакъв идентификационен номер;

2. да са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ;

3. да имат ветеринарномедицински паспорт;

4. да са вписани в регистъра на стопанството.

(3) Допустими за подпомагане по схемата са месодайни крави, които в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните са вписани с предназначение за производство на месо.

(4) Земеделският стопанин следва да продължи да отглежда заявените месодайни крави и/или юници най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

(5) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане месодайни крави и/или юници, които реално се отглеждат в животновъдния обект.

Чл. 21. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол имат земеделски стопани, стопанисващи животновъден обект на територията на цялата страна, в който се отглеждат 10 (включително) и повече млечни крави (с предназначение за производство на мляко) и/или месодайни крави (с предназначение за производство на месо), от които поне едно животно е под селекционен контрол.

(2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с еднакъв идентификационен номер;

2. да са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ;

3. да имат ветеринарномедицински паспорт;

4. да са вписани в регистъра на стопанството.

(3) Земеделският стопанин следва да продължи да отглежда заявените животни най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

(4) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и месодайни крави под селекционен контрол се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол, които реално се отглеждат в животновъдния обект.

(5) За да получат подпомагане по схемата земеделските стопани трябва да отговарят на следните условия:

1.да имат сключен договор с развъдна организация, получила разрешение за дейност от Министъра на земеделието и храните, по реда на чл.29 - 29б от Закона за животновъдството и да изпълняват нейната развъдна програма;

2.заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в Главния раздел на Родословната книга, което се удостоверява със зоотехнически сертификат и

3. заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в регистрите по чл.18 ал.(6) от Закона за животновъдство.

Чл. 22. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки имат земеделски стопани, стопанисващи животновъден обект на територията на цялата страна, в който се отглеждат:

1. от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, или

2. от 10 (включително) до 49 (включително) кози-майки, или

3. от 10(включително) до 49(включително) овце-майки и кози-майки.

(2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания:

1.да са идентифицирани с две идентични индивидуални ушни марки, в т.ч. животните, родени след 31.12.2009 г. се идентифицират с ушни марки, както следва: обикновена ушна марка на едното ухо и с електронна ушна марка на другото ухо, с еднакъв идентификационен номер;

2. да са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ;

3.да са вписани в регистъра на стопанството.

(3) Земеделският стопанин следва да продължи да отглежда заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

(4) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане овце-майки и/или кози-майки, които реално се отглеждат в животновъдния обект.

Чл. 23. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол имат земеделски стопани, стопанисващи животновъден обект на територията на цялата страна, в който се отглеждат:

1. 50 (включително) и повече овце-майки, или

2. 50 (включително) и повече кози-майки, или

3. 50 (включително) и повече овце-майки и кози-майки, от които поне едно животно е под селекционен контрол.

(2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания:

1.да са идентифицирани с две идентични индивидуални ушни марки, в т.ч. животните, родени след 31.12.2009 г. се идентифицират с ушни марки, както следва: обикновена ушна марка на едното ухо и с електронна ушна марка на другото ухо, с еднакъв идентификационен номер;

2. да са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ;

3.да са вписани в регистъра на стопанството.

(3) Земеделският стопанин следва да продължи да отглежда заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

(4) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол, които реално се отглеждат в животновъдния обект.

(5) За да получат подпомагане по схемата земеделските стопани трябва да отговарят на следните условия:

1.да имат сключен договор с развъдна организация, получила разрешение за дейност от Министъра на земеделието и храните, съгласно чл.29 - 29б от Закона за животновъдството и да изпълняват нейната развъдна програма;

2.заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в Главния раздел на Родословната книга, което се удостоверява със зоотехнически сертификат.

3. заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в регистрите по чл.18 ал.(6) от Закона за животновъдство.

Чл. 24. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за биволи имат земеделски стопани, стопанисващи животновъден обект на територията на цялата страна, в който се отглеждат 10 (включително) и повече биволи.

(2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с еднакъв идентификационен номер;

2. да са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ;

3. да имат ветеринарномедицински паспорт;

4. да са вписани в регистъра на стопанството.

(3) Земеделският стопанин следва да продължи да отглежда заявените биволи най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

(4) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за биволи се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане биволи, които реално се отглеждат в животновъдния обект.

Чл. 25 (1) Лицата, които кандидатстват по схемите по чл. 18, т.1-6, могат да заменят заявените животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане по съответната схема към момента на замяната, при условие че:

1. извършат замяната на кравите, юниците или биволите в срок до 20 дни и на овцете-майки или козите-майки в срок до 10 дни от края на събитието, което я е наложило;

2. заявят писмено в срок до 7 работни дни от деня на замяната в съответния отдел „Прилагане схемите и мерките за подпомагане” в областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" извършената замяна на:

а) крави или юници;

б) овце майки;

в) кози майки;

г) биволи.

(2) Подпомагане по схемите по чл. 18, т. 1-6 се изплаща и когато кандидатите са преместили част или всички от заявените за подпомагане животни или животните, с които са ги заменили по реда на ал.1, в животновъден обект - пасище, и това е регистрирано в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните.

Чл. 26. Земеделските стопани могат да получават подпомагане за животно само по една от схемите по чл. 18, т.1-3.

Чл. 27. В електронната система, създадена по чл.68 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството в качеството си на контролиращ орган, въвежда данни за извършените през текущата година проверки на заявените за подпомагане животни по схемите по чл.18, т.3 и т.5 в срок до 10 октомври на годината на кандидатстване.

Чл. 28. (1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на плащането за едно допустимо за подпомагане животно по чл. 18, т.1-6.

(2) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие".

Чл. 29. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 хектара допустими площи с плодове (заедно или по отделно) от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови и нектарини, сливи (Prunus domestica), череши, вишни, орехи и десертно грозде, когато:

1. земеделските площи с плодове по ал. 1 са с минимална площ на парцела 0,1 ха.

2. площите по ал. 1 отговарят на отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013

3. от заявените за подпомагане площи през годината на заявяване е получен минимален добив от културите, които са заявени за подпомагане.

(2) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за плодове се определя на хектар отглеждани ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови и нектарини, сливи (Prunus domestica), череши, вишни, орехи и десертно грозде. При определяне размера на подпомагане заявената и допустима площ се намалява съответно при недостигане от заявителя на минимален добив от съответните плодове, съгласно списъка по б. Д от Приложението.

Чл. 30. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 хектара допустими площи със зеленчуци (заедно или по отделно) от следните видове култури: домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, грах (зелен), зелен фасул, чесън (зрял), картофи, дини, пъпеши и тикви, когато.

1. земеделските площи с културите по ал.1 са с минимална площ на парцела 0,1 ха.

2. площите по ал. 1 отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013

3. от заявените за подпомагане площи през годината на заявяване е получен минимален добив от културите, които са заявени за подпомагане.

(2) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци се определя на хектар отглеждани домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, грах (зелен), зелен фасул, чесън (зрял), картофи, дини, пъпеши и тикви. При определяне размера на подпомагане заявената и допустима площ се намалява съответно при недостигане от заявителя на минимален добив от съответните култури, съгласно списъка по б. Д от Приложението.

Чл. 31. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (оранжерийно производство) имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 хектара допустими площи със зеленчуци (заедно или по отделно) в оранжерии от следните видове култури: домати, пипер и краставици, когато.

1. земеделските площи със зеленчуците по ал. 1 са с минимална площ на парцела 0,1 ха.

2. площите по ал. 1 отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

3. от заявените за подпомагане площи през годината на заявяване е получен минимален добив от културите, които са заявени за подпомагане.

(2) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (оранжерийно производство) се определя на хектар отглеждани домати, пипер и краставици. При определяне размера на подпомагане заявената и допустима площ се намалява съответно при недостигане от заявителя на минимален добив от съответните зеленчуци, съгласно списъка по б. Д от Приложението.

Чл. 32. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури имат производители на територията на цялата страна, които отглеждат минимум 0,5 хектара допустими площи (заедно или по отделно) от следните протеинови култури: фасул (зърно), леща, нахут, грах (фуражен за зърно), фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина и звездан.

1. земеделските площи с протеинови култури по ал. 1 са с минимална площ на парцела 0,1 ха.

2. площите отговарят на отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

(2) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури се определя на хектар отглеждани фасул (зърно), леща, нахут, грах (фуражен за зърно), фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина и звездан.

Чл. 33. (1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на подпомагането на хектар по чл. 29, 30, 31 и 32.

(2) Заповедите по ал. 1 се публикуват на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие".

 

Раздел III.

Специални изисквания по схемите за преходна национална помощ

Чл. 34. Прилагат се следните схеми за преходна национална помощ:

1. схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар;

2. схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството;

3. схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството;

4. схема за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството.

Чл. 35 (1) Допустими за подпомагане с преходна национална помощ на хектар са всички земеделски площи на територията на страната, които са допустими и заявени за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, с изключение на постоянно затревените площи (пасища, мери и ливади) и площите:

1. с винени сортове лозя;

2. с тютюн.

(2) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ на хектар имат земеделските стопани, които стопанисват най-малко:

1. 0,5 хектара трайни насаждения, или

2. един хектар (1 хектар) за всички останали земеделски площи.

Чл. 36. (1) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007-2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) и продължават да извършват земеделска дейност.

(2) Преходната национална помощ за тютюн се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1-3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период по ал. 1 съгласно данните за изкупения и премиран тютюн, представени от Фонд "Тютюн". Когато земеделският стопанин не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн.

(3) При подаване на общото заявление кандидатите за подпомагане заявяват участие в схемата, без да посочват количеството тютюн, подлежащо на подпомагане, и декларират, че продължават да упражняват земеделска дейност по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители.

(4) Наследниците на починали земеделски стопани по ал. 1 имат право на помощта, определена съгласно ал. 2, когато един или повече от тях продължават да извършват земеделска дейност. Те упълномощават с нотариално заверено изрично пълномощно един от тях, който извършва земеделска дейност да подаде заявление за подпомагане, към което се прилага удостоверение за наследници.

Чл. 37. (1) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните и продължават да извършват земеделска дейност.

(2) Помощта по схемата за преходна национална помощ за говеда се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти към 28 февруари 2009 г.

(3) Наследниците на починали земеделски стопани по ал. 1 имат право на помощта, определена съгласно ал. 2. Те упълномощават с нотариално заверено изрично пълномощно един от тях да подаде заявление за подпомагане, към което се прилага удостоверение за наследници.

Чл. 38. (1) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки имат земеделските стопани, които:

1. отглеждат в стопанствата си:

а) 50 или повече овце-майки, или

б) 50 или повече кози-майки, или

в) 50 или повече овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните;

2. продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените овце майки и/или кози майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

(2) Помощта по схемата за преходна национална помощ за овце майки и кози майки, обвързана с производството, се определя въз основа на заявените за подпомагане овце-майки и кози-майки, които реално се отглеждат в стопанството.

Чл. 39. Държавен фонд "Земеделие" предоставя информация на Националната агенция по приходите за извършените плащания на земеделски стопани с източник на финансиране от държавния бюджет.

Чл. 40. (1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на плащането:

1. на хектар за допустимите за подпомагане хектари;

2. на килограм тютюн по сортови групи;

3. за едно допустимо за подпомагане животно по чл. 37 и чл. 38.

(2) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие".

 

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

Заключителни разпоредби

§ 2.

Приложение:

А. – Списък на дървесни култури с кратък цикъл на ротация:

1. Тополи (Populus ssp.)

∙ Черна топола (Populus nigra)

∙ Бяла топола (Populus alba)

∙ Трепетлика (Populus tremula)

Максимален цикъл на реколтиране - 6 години.

2. Върби (Salix spp.)

∙ Бяла върба (S. alba)

∙ Тритичинкова върба (S. triandra)

∙ Трошлива върба (S. fragilis)

∙ Ракита (S. purpurea)

∙ Ива (S. caprea)

Максимален цикъл на реколтиране - 6 години.

3. Черна елша (Alnus glutinosa)

Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.

4. Сребролистна липа (Tilia tomentosa)

Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.

5. Полски бряст (Ulmus minor)

Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.

6. Леска (Corylus avellana)

Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.

7. Източен чинар (Platanus orientalis)

Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.

8. Черница (Morus spp.)

Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.

 

Б. – Списък на смески с междинни култури:

1. грах и ръж;

2. грах и тритикале;

3. грах и ечемик;

4. грах и пшеница;

5. фий и ръж;

6. фий и тритикале;

7. фий и ечемик;

8. фий и пшеница.

 

В. Списък на азотфиксиращи култури:

1.Люцерна (алфалфа) - Medicago sativa

2.Боб (обикновен фасул, фасул полски, неувивен фасул, нисък фасул, пешак) - Phaseolus spp.

3.Боб (апсержов боб, вигна) - Vigna spp.

4. Нахут - Cicer spp.

5.Детелина - Trifolium spp.

6.Бакла - Vicia faba

7.Леща - Lens culinaris

8.Лупина - Lupinus spp.

9. Грах - Pisum spp.

10.Фий - Vicia spp. (освен Vicia faba)

11.Еспарзета - Onobrychis spp.

12.Звездан –Lotus corniculatus L

13.Соя – Glycine max.

14.Бурчак - Vicia Ervilia;

15.Фъстъци – Arachis Hypogaea.

 

Г. - Коефициенти за преобразуване и тегловни коефициенти за ЕНП:

 


 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!