Йовка Колева е от новата вълна млади фермери, които дълги години са обикаляли в чужбина, след което се завръщат в България, купуват имот и се захващат със земеделие. Така се е случило с нея и нейния приятел Красимир, с когото се запознават на гурбет в Кипър.
Миналата година младата двойка се установява в първомайското село Градина и прави своята „Зелена градина“. Там отглеждат онези култури, които предпочитат да слагат на масата си – домати, краставици, патладжан, салати, целина, пъпеши и какво ли още не. Може да ги опитате на фермерския пазар „Натурално“ в Пловдив или лично да си ги откъснете от градината им.
Вие сте нови в бранша. Откъде черпите информация?
Има много колеги производители, които ни дават съвети. Съседите в селото също ни помагат. Най-ценните знания обаче получавам от книгите, най-вече чуждоезикови. Имам само 2–3 книги на български език, които са преведени от руски. Черпим информация и в групите във Фейсбук. Ако имаме проблем с някоя гадинка например и не знаем как да се справим с нея, питаме там.
Къде реализирате продукцията си?
Освен че участваме на петъчния фермерски пазар в Пловдив, всяка сряда правим доставки директно на клиенти в Асеновград. Те непрекъснато се увеличават, защото най-добрата реклама е от уста на уста. Направихме си страничка във Фейсбук и чрез нея доста хора се свързаха с нас и станаха наши клиенти. Имаме и такива от София, които често пътуват до Пловдив и идват директно тук, за да си изберат каквото им харесва. По-нататък може да си направим и сайт за онлайн пазаруване, но за момента нямаме нужното количество за задоволяване на по-голям пазар.
Коя е най-трудната част от Вашата работа?
Когато не знаеш какво се случва с растението и то умира. Тогава се чувстваш безпомощен. Гледаш го още от семе, сякаш е твое бебе. Иначе работата си е работа – има много, тежка е, но емоционално, да загубиш растение, е по-тежко.
А какво Ви доставя най-голяма радост?
О, те са толкова много! Първата радост е, когато семенцето поникне. Втората е, когато го засадиш и се захване. А най-голямата е, когато получиш плод и го изядеш. Това е върхът на удоволствието!
Какво Ви мотивира да продължавате да се занимавате със земеделие?
Това, че не харесвах зеле, докато не опитах моето. То няма вкус на зелето, което съм яла цял живот, а е сладко, вкусно, ухаещо.
Как се чувствате в един доминиран от мъжете сектор?
Винаги и навсякъде съм се чувствала добре. Ако не е така, просто сменям обстановката. Живяла съм в Северна и Южна Америка, в Тайланд и Кипър. Днес с приятеля ми се опитваме да правим това, което ни прави щастливи.
Как се виждате след пет години?
Пожелавам си да се чувстваме толкова добре, колкото сега. Да сбъднем всичките си планове. Не мога да кажа мечти, защото те се случват в момента. Пожелавам си все повече хора да се хранят с качествена храна, отгледана с любов. Да осъзнаят, че чрез храната могат да лекуват не само тялото си, а и душата си. Ако ядеш нещо, което ти е вкусно, и от човек, когото познаваш, ти е много по-сладко.
;void(0);){kind=link}