Изключително ерудиран и интересен събеседник, проф. Йорданка Станчева е доктор на селскостопанските науки, агроном, учен и преподавател с дългогодишна практика в Лесотехническия университет. Нейните научни интереси са в областта на фитопатологията, растителната селекция, биоземеделието и агролесовъдството.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Създател на първия български сорт чери домати. Освен всичко това, проф. Станчева е хоби градинар, дантелиер и любител винар. Поводът да се срещнем с нея е излизането наскоро от печат на книгата ѝ “Болести по зеленчуковите култури” от трилогията “Болести по земеделските култури”.

Проф. Станчева, основната част от професионалния Ви път е свързан с агрономията. Как избрахте да се насочите именно към тази професия?

 

Трудно е да кажа, че да стана агроном бе детската ми мечта, въпреки че по онова време агрономията беше много престижна професия. Може би по-скоро беше случайност… Съдба… Но във всички случаи искам да кажа, че нито за един момент не съм съжалила, че така се стекоха обстоятелствата. Много съм радостна, че животът ми е посветен именно на агрономията.
Работата на агрономите е свързана с дейността на продуцентите в началото на екологичната верига и осигуряват всичките ѝ останали елементи. За мен това е източник на гордост и професионално задоволство. 

Разкажете интересен момент или поучителна случка от практиката си.


Затруднявам се с този въпрос. Може би най-интересен за мен беше периодът, когато бях млад агроном по растителна защита в оперативния сектор - АПК Струма в град Кюстендил. Когато човек има малко опит, разчита до голяма степен на колегите си. Тогава като че ли нямаше конкуренция между нас, а напротив - опитвахме се всички да си помагаме - кой с каквото може. Немалко интересни случки съм имала и като преподавател в хода на практически упражнения със студентите ми.

Какъв съвет бихте дали на младите агрономи, които са избрали този професионален път?

 

Работата ни е много трудна и отговорна! Съветът, който бих дала, е да търсят контакти с по-опитни колеги, да сондират мнения с тях; да проверяват всички неща по няколко пъти и във всички случаи да анализират ефекта от своите решения. Това, мисля, че е най-важното. Тоест ако са направили някаква препоръка, решение, във всички случаи да се върнат отново към него, да видят дали е било успешно. Така се трупа опит, който е много необходим.

В агрономията нямаме трайни дадености, трайни параметри. При нас всички фактори са много вариабилни, поради което дори и интуитивни решения са важни.

Имате ли любима култура или цяла група култури?


Имам си! И това са точно зеленчуковите култури. И ако трябва да конкретизирам - любими са ми доматите като най-масовата култура. Може би и защото научно-изследователската ми дейност беше съсредоточена върху някои болести при тях (специално върху кафявите листни петна - Alternaria solani). В хода на моята работа успях да се запозная с много диви видове домати с интересни характеристики. Те и до сега растат в местата им на произход - Чили, Боливия, Перу и т.н. Някои от тях бяха включени като странична работа в моята изследователска програма, търсейки геноносители на устойчивост.

В резултат на това създадохме два сорта домати. Единият от тях е първият български сорт чери домати - Елица. Беше много отдавна - през 1994 г., когато ние почти не знаехме за чери доматите.

Другият сорт нарекохме Пауталия - като старото име на Кюстендил, от където съм и аз. Той е за преработка, с много добри показатели и високо съдържание на сухо вещество. Въпреки че не съм тясно профилирана селекционерка, се докоснах и до тази област - генетиката, която си остава най-интересна.   

Какво е агролесовъдството и по какъв начин дейността ви е свързана с него?

 

Дейността ми е свързана с агролесовъдството чрез Агрономическия факултет на Лесотехническия университет, в който работех 22 години. С една група от дами успяхме да създадем дисциплина, която се нарича "Агролесовъдство" - т.е. търсим възможност за интеграция на двата вида дейности. Основаваме се на историята на земеделието, което е възникнало в рамките на лесоценози - отделните ниви и земеделски площи са се развили на мястото на изгорени или обезлесени участъци. Това е първичната форма на земеделието. В нея обикновено дървесният компонент изпълнява една модифицираща роля, влияейки върху климатичните условия, скорост на вятъра, влажност и т.н., докато земеделският компонент основно е носител на продуктивността.

По света има много успешни опити и агролесовъдството е една от формите на екологизация. Екологизация в най-добрия смисъл - като се основаваме на стари изпитани практики, утвърдени от времето и практиката. 

Издадохме няколко учебника. Има и няколко обогатени и допълнени издания, които се използват от студентите. Особено сред студентите задочно обучение, които са много по-ангажирани с практиката, имаме много голям интерес, което много ни радва. Ние поставихме началото.

Вече не работите активно. С какво се занимавате в момента? Докато говорим, сте в градината си…

 

Вече съм в период от моя живот, в който правя равносметка от всичко, през което съм минала. Опитвах се да дам колкото се може повече от себе си за развитието на земеделието и по-специално на растителната защита, на фитопатологията. Но човек и когато приключи активната си работа, намира занимания, с които може да бъде полезен. Безспорно при мен за последните три години това е излизането от печат на поредицата “Болести по земеделските култури” в три тома (полски култури, овощни култури и зеленчукови култури - бел.автора), от издателство “Инфинити Букс”.

Но аз съм и хоби земеделец в района на София. Отглеждам почти всички зеленчукови култури. А акцент, доколкото условията позволяват, съм поставила на някои ягодоплодни и овощни видове. Опитвам се да правя серии от плодови вина. Канила съм почти всичките си приятели и познати на винени дегустации.

Зимно време хобито ми е свързано с някои чисто женски ръкоделия, като Калоферската дантела. Тя ми носи голямо удовлетворение. Занимавам се с декупаж и други дейности. Търся и намирам нещо, с което да запълня остатъка от това, което ми е написано някъде там.

Напоследък все повече хоби градинари опитват да отглеждат екологична продукция. Вие използвате ли химически препарати в градината си?

 

Аз съм на минимума. Но не съм и абсолютен поклонник на биодинамичното земеделие. То е за хора със специална емоционална и нравствена нагласа. Все пак аз съм минала през едрото промишлено земеделие и смятам, че на настоящия етап безпестицидно земеделие е невъзможно. Това е искреното ми мнение, което е в разрез с много изказвания. Но съм намалила до минимум химичните третирания, тъй като продукцията използвам само за своето семейство и най-близките си приятели. Но пълен отказ - това е невъзможно. Защото алтернативните мерки за контрол са твърде ограничени. Още повече, че за едно частно лице са недостъпни. А и все пак бих искала да получа нещо срещу труда си.