Животновъдът и браншови представител Пенка Христова описва себе си като рационална, разчитаща на интуицията си, изключителен оптимист и работохолик, което отчита като грешка. Мрази лъжата и вярва, че лоялността и доверието са ключът към успеха. В личния си живот допуска до себе си малко хора. Харесва такива, които са любознателни и контактни, но не и любопитни. Обожава децата си, не може без родителите си и любимите хора.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Ето какво още сподели за Агри.БГ почетният председател на Съюза на животновъдите в България, как би искала да види сектора след години и за какво още мечтае.

През годините сте били съветник на трима министри от различни партии. Как оценявате диалога с Министерството на земеделието преди и сега?

И с тримата работихме перфектно. Имахме достатъчно дистанция и диалог, за да може браншът да бъде осигурен. Те бяха кадри от българското земеделие, ветеринари, агрономи или професионалисти в животновъдството, което беше огромен плюс за нашия сектор. В момента има диалог, но решенията се вземат еднолично. Това е голяма грешка, тъй като настоящото ръководство включва икономисти, юристи, застрахователи. Бих ги посъветвала да се вслушват повече в бранша и обикновения земеделски производител. Това, което са учили, е една стотна от нашия бизнес и практика.

През 2013 г. бяхте предложена за зам.-министър на земеделието. Ако сега Ви се отдаде такава възможност, бихте ли приели?

Бих приела само ако секторът го иска и предложението дойде от колегите.

Като почетен председател на Съюза на животновъдите в България в каква насока работите?

Тази организация е една от най-старите – съществува от 2008 г. Нейната задача е да помага на сектора да се развива. Когато това се разбере и от другите, наистина ще постигнем успех. Не е важно да имаш членове на книга, а всички лица в едно такова сдружение да са с чисти имена, с еднаква кауза и да са много борбени.

Завършили сте магистратура по агробизнес. Как прилагате наученото в университета при работата на терен?

Теорията и практиката са неразривно свързани. Наистина съм щастливка да притежавам и от двете. На терен предизвикателствата са различни и са толкова силни, че могат да те съсипят, ако ти липсва теорията.

Какво Ви мотивира да продължавате напред?

Любовта – да газиш непрекъснато в тор, миризмата, с която свикваш, и очите на животните, без които наистина не можеш да спиш.

Как ще опишете жените, занимаващи се с животновъдство?

Това са най-силните личности, които познавам. Нищо не може да ги пречупи. Небето е в краката им и никога не можеш да бъдеш беден с тях. Това за мен са майки с много деца, особено жените животновъди на по 70 години. Те са двигател, който дава криле дори на най-обикновения човек да направи невъзможното. Тяхната любов е необятна. Силата на тези жени е по-голяма дори от природните закони.

Каква е формулата за успех на една животновъдна ферма?

Теорията и практиката са само, за да започнеш. За успех са нужни качества, като любов, търпение, постоянство, честност и инат.

Проблемите на животновъдите са много, бихте ли откроили топ три на най-належащите.

Бих посочила само един – разбиране и пряка намеса в работата на Министерството на земеделието. Всичко друго се оправя, ако този проблем се реши. Всички фермери имаме една мечта – само за седмица един министър или зам.-министър да дойде и да работи при нас. Да се храни и живее като нас. Тогава всичко ще се оправи и нашите проблеми ще се решат, но такъв смелчага още няма.

Как бихте искали да видите животновъдния отрасъл у нас след 5 години? 

С моя оптимизъм се надявам, че малкото стопанства, които останат, ще бъдат средни ферми, модернизирани, с висок коефициент на производство, без подпомагане и зависимости. Бих искала да видя фермери, които се ползват с привилегии при влизане в институции, не се срамуват от живота си на село, оценени са и със самочувствие. Но такива хора се създават още в утробата на майката и впоследствие се развиват и обучават. В новия свят майките ще раждат само мързеливи администратори. Освен това беднотията и гладът няма да накарат хората да се върнат на село, докато в момент на война, инфлация и трудности, за иновации се дават повече пари, отколкото за изхранване на животните.