Д-р Светла Чамова е изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България от 2003 г. Завършила е Висшия ветеринарномедицински институт. Работила е в Института по месопромишленост, Военномедицинската академия, Националната ветеринарномедицинска служба и Министерството на земеделието и горите. Има следдипломна квалификация по обща селскостопанска политика на ЕС в Гърция, по безопасност на храните в Холандия, по мениджмънт към Австрийската стопанска камара и по НАССР в Университета в Мисисипи, САЩ.

Дамите в селското стопанство
 
- Как се насочихте към месопреработвателната индустрия?

- Завърших математическа гимназия и след това не знаех какво искам да кандидатствам. С приятелките ми решихме да опитаме медицина - ветеринарна и хуманна. На първо класиране ме приеха ветеринарна медицина, а на следващите - и стоматология, и хуманна медицина. Това ме разочарова първоначално, че не са ме оценили достатъчно. Но после много ми хареса ветеринарният институт - беше много красив. В една от сградите му Димитър Димов, който е и професор по анатомия, е писал романа “Тютюн”. Бях много впечатлена от това и си казах: “Аз ще остана да уча тук”.

Аз съм от София и никога не съм се занимавала с животни. Най-трудна ми беше ботаниката - за мен ръж, пшеница, овес - всички бяха еднакви! След като завърших, започнах работа във Ветеринарномедицинския институт, като вирусолог. След това се прехвърлих в Института по месопромишленост на “Хладилника”.

- Каква е историята Ви след това?

- Работила съм в отдел “Интеграция” във Ветеринарния институт, а след това отидох в Министерство на земеделието и горите. От там ме поканиха за директор на Асоциацията на месопреработвателите.

- От колко време сте директор на асоциацията?

- Вече 17 години. На мен ми харесва и явно и те ме харесват.

- Какви са предизвикателствата пред една жена в доминиран от мъжете сектор?

- Аз нямам проблем с това. Когато кандидатствах ветеринарна медицина, приемаха 100 души, като влязоха 95 мъже и 5 жени. После във ветеринарната служба беше по същия начин - бяхме само няколко жени. От 27 лекари в главното управление, бяхме само 4 години.

- Кое е най-интересното за вас в този сектор?

- Преди хармонизирах законодателството и правих проекти, така че за мен обучението на хора, правенето на ръководства за приложение, обяснението как да става хармонизацията, но вече от другата страна - от страната на производителите беше интересно и мисля, че добре се справихме.

- Вие имате вече големи внуци. Някой от семейството ви върви ли по вашите стъпки?

- Никой не върви по моите стъпки. Съпругът ми е икономист, дъщеря ми е филололг. Тя има две деца - момче на 18 години и момиче на 19 години. Те са друго поколение, което е различно от нашето. Надявам се да стана и прабаба.