Историята не веднъж е доказвала, че хората, избрали кариера, бизнес и развитие, следвайки сърцето си, успяват. „Единственият начин да вършиш велики дела е като правиш онова, което обичаш”, убеден е Стив Джобс и ред други емблематични личности.
Красивата констатация често се възприема като клише и погълнати от ежедневието забравяме, не вярваме, че може да се превърне в реалност и за нас. Някои хора обаче успяват да запазят чистия си, детски ентусиазъм, продължават да се борят колкото време е необходимо, докато постигнат мечтите си. После успяват!
Такава е историята на 47-годишната Ели Манолова от София, икономист и експерт по европроекти. Въпреки множеството дипломи и успешна кариера тя мечтае за биоземеделие и бленува да изгради производство на любимите си сушени домати в зехтин.
За любовта на един икономист към земята, за трудния път към сбъдването на мечтите и плановете си за успешен бизнес, разказва пред Агри.БГ Ели Манолова.
По образование съм икономист, магистър „Дипломации и международни отношения”. Имам няколко магистратури в чужбина, сред които „Фирмено планиране” в университета в Брюж. Изкарала съм стаж в Европейската комисия в Главна дирекция „Предприятия”, където отговарях за България. Работила съм към Министерството на труда. Цялата ми кариера беше в структурите за европейските средства и последно бях ръководител на управляващ орган по програмата за конкурентоспособност. От 6 години имам своя консултантска компания за европроекти, изготвила съм проектите и стратегиите на 6-7 Местни инициативни групи – всичките са приети.
Не. Кариерата е това, което мога да правя добре, но истинската ми страст са доматите. Винаги съм усещала връзката си с земята. От София съм, но по майчина линия съм от Любимец, от стар земеделски род. Спомням си дядо ми, който обработваше много земи и изнасяше за Турция. От ваканциите, прекарани там, може би съм усвоила тази страст.
Земеделието винаги ме е привличало, въпреки моето образование и други дейности. Обичам да съм близо до земята, просто физически съм била далеч от нея.
Още преди 10 години започнах да мисля в тази посока. Имаме около 100 дка, плюс 2 дка вкъщи като тестовото поле. Биосертифицирах ги, изкарах курс по биоземеделие. Много искам да създавам вкусна и чиста продукция. Както често се случва обаче, обущарят ходи бос - не ми оставаше време да развия собствения си проект. Не получавам и кой знае каква подкрепа, повечето хора ме разубеждават. Никога не съм се отказвала обаче.
Защо сушени домати? Това направо ме разплаква. Аз съм маниакален фен на сушените домати в зехтин - истинските такива. Вкусвала съм ги в Италия. Но и ние имаме традиции - някога прадедите ни са приготвяли предимно сушени зеленчуци. Това е стара традиция, просто технологията е нова. Осланям се на максимата „прави това, което обичаш”. Обичам земята и обожавам сушени домати, това е моето нещо.
Извървях дълъг път и сега съм на финалната права преди старта. Доволна съм, въпреки че ми отне повече от очакваното време. За да започне своя дейност, човек трябва на 100% да й се отдаде. Аз пробвах с други хора и да комбинирам дейностите – не става по този начин.
Като правих проучвания, се оказа, че доматите в България са много по-скъпи от доматите в Турция, Гърция, Испания. Така производството на сушени домати тук не е рентабилно, на пръв поглед. Затова съм заложила на няколко неща. Първо, полски сортове, които са подходящи за сушене и не изискват много, така ще намаля себестойността. Смятам да кандидатствам и по мерките от Програмата за развитие на селските райони.
Имам приятел, който прави мобилни сушилни, с него се консултирам. Зехтинът също е скъп, а трябва да е истински, качествен. Поточна линия, затваряне, стерилизатори – всичко трябва да е добре премислено, доста голяма инвестиция е, но може да се оптимизира.
Работя с технолози и сега ще заложа първо на две по-малки сушилни. Една полуавтоматична линия също. Всичко е въпрос на организация, не е невъзможно. Тествам сортовете вкъщи, работя върху рецептите. Вече имаме бранд, лого и дизайн на бурканчетата. Марката ни е „Цонка – Райко”. На старобългарски първото означава положителна промяна, а второто – слънце. Работя и върху маркетинговата стратегия.
Обичам работата на терен и съм истински вдъхновена, нетърпелива, когато се стигне до приготвянето на доматите. Засега произвеждам само за лична употреба, раздавам на приятели, децата ми също ги обожават. Радва ме, че по този начин и те се приобщават към тази дейност. Идеята ми е да изградя устойчив семеен бизнес, който да е полезен и за тяхното развитие. Те се вълнуват, участват, но най-много обичат да ги хапват.
Дъщеричката Рая: „Много сме ентусиазирани и много ни харесват доматите на мама, нямаме търпение.”
Да направя бутиково производство на биосушени домати и, разбира се, на други сушени зеленчуци и плодове – това е актуално и полезно производство. Ще оставя на второ място другата си дейност и ще се отдам на това. Иначе, следва да закупя сушилня за плодове и зеленчуци…Много работа още има преди старта, но ще я свърша.
Човек съжалява за нещата, които не е направил, повече, отколкото за тези, които е направил и не е успял. По-добре да се разочаровам, ако не ми се получи, вместо да се чудя какво е можело да стане, ако бях дръзнала да го направя.
;void(0);){kind=link}