Стела и Калин Лозанови са доказателство, че успешен бизнес, при това земеделски може да се прави навсякъде у нас. След като наследяват земи в землището на видинското село Покрайна, те решават да се отдадат на биоземеделие. Започват с 15 дка овошки, които с подкрепата на спечелен проект по подмярка 6.1 за млад фермер, разширяват с още 5 дка и две оранжерии от общо 300 квадрата.

Гласувайте: Доволни ли сте от работата на служебния министър и екипа му?

Младото семейство не спира обаче дотук. Миналата година изграждат и преработвателен цех, който регистрират по Наредба 26. В него произвеждат ябълков оцет, ябълков сок и пестил. Планират да разширят преработката с нови машини с по-голям капацитет. Мечтаят си и за собствен магазин във Видин, където да предлагат цялата си продукция на едно място.

С какво се занимавахте, преди да се отдадете на земеделие?

Аз работих в Български пощи, а мъжът ми имаше фитнес зала. Сега успяваме да се издържаме само със земеделие, доволни сме на този етап. Нещата се случват въпреки пандемичната обстановка.

Как са разпределени задачите в биоферма "Покрайна"?

Съпругът ми е по земеделската част и по-трудоемката работа. Аз се занимавам главно с маркетинга, пласмента, преговарям с фирми и магазини.

Колко човека сте заети в стопанството?

Работим основно двамата. В цеха имаме назначени работник и технолог. В земеделската работа се включваме моят мъж, аз, роднини, приятели. Работници наемаме само по време на кампания.

Кое е най-голямото удовлетворение за Вас като производители?

Най-хубавото е, като се види крайният продукт. Когато забележиш, че хората търсят и харесват това, което си произвел. 

С какви предизвикателства се сблъсквате в работата?

Има и трудни моменти, няма как. Пандемията например много ни притесни, особено когато затвориха всичко по време на първия локдаун. Бяхме точно в кампания, когато имахме много маруля. На общинския пазар не можехме да реализираме нищо, но успяхме по магазинчета.

Остава ли Ви свободно време?

Не, но се стремя през почивните дни да обръщам повече внимание на семейството ми. Имам син на 15 години. Почиваме си заедно или излизаме на разходка. 

Синът Ви проявява ли интерес да поеме щафетата някой ден?

Започва да се включва в работата, но сега е в 8-ми клас и все още не знаем накъде ще се насочи. Надявам се да учи това, което му харесва.

Как се чувствате като дама в земеделието, където мъжете преобладават?

Много добре. Когато ходим по базари и изложения, чувствам, че вниманието към мен е по-голямо. Според мен най-хубавото качество на жените в този сектор е постоянството. Мъжете са сякаш по-разсеяни и разпилени. Ние, жените, успяваме да организираме нещата и да ги предложим по правилния начин.

Каква равносметка си правите, като погледнете назад във времето?

Започнахме през 2014 г. почти без ресурси. Като видя сега какво сме изградили, съм много доволна. Радостта в очите на съпруга ми и сина ми ме карат да се чувствам супер.

Какво си пожелавате за следващата година?

Най-вече здраве за мен, моето семейство, близки и приятели. Да продължаваме в същия дух и да се развиваме още повече.