Овцевъдството ще изпадне в колапс, ако най-късно до месец май не се отворят пазарите за агнешко месо, заяви в интервю за Фермер.БГ Бисер Чилингиров, председател на НОА. По думите му, спасението за родното овцевъдстство е износ за Катар.
 


 

Г-н Чилингиров, оптимист ли сте за отваряне на пазарите за животни и мляко?
В асоциацията имаме много запитвания и за закупуване на мляко, и за животни. Очита се ръст в търсенето на овче мляко, защото то е изключително ценно като качество, а количествата са малко. Според мен, проблемите в сектори идват от това, че много от фермерите подписват договори за изкупуване на млякото поединично, което не позволява да се отстоява цена.

 

Ще се обедини ли животновъдния сектор през 2014 г.?
Фермерите, членуващи в браншовата асоциация, са обединени. Но истина е, че голямата част от фермерите са притиснати от лихви по теглени кредити, от високи цени на фуражите, от още много финансови разплащания, които трябва да правят в ситуация на тотално безпаричие на фермерите, не остава време да правим сбирки. Никой фермер не може да си позволи да отсъства от фермата, защото за него това означава да търпи загуби. Точно липсата на финанси за нормална работа във фермата принуждава животновъдите да продават продукцията си – и мляко, и животни, на ниски цени.

 

Каква е изкупната цена на овчето мляко в момента?
Цената на овчето мляко не трябва да е под 1.80лв./л, но реално в момента средната цена е около 1.40 лв./л. Чуваме, че изкупната цена може да стигне 1.50 лв./л, но това са все още само слухове. Ни можем да говорим за конкурентно животновъдство, за конкурентно овцевъдство, след като продаваме продукцията си на цени почти двойно по-ниски от тези, на които продават колегите ни в другите страни.

 

Кой е оптимистичния вариант за българските овцевъди?
Износ за Катар. Овцевъдите се задъхват от необходимостта да изхранват и агнетата, които не успяха да реализират през есента. Министерството на земеделието и всички институции трябва максимално бързо да се задействат, за да се започне износ за Катар.

 

Можете ли да осигурите количествата, които търсят катарският и турският пазари?
България не може дори само Истанбул да задоволи като търсене. Но тук става дума за подписани договори за износ на агнета. Ако има такива договори, овцевъдите ще знаят какво количество се иска от тях и ще гледат толкова животни, че да изпълнят тези изисквания. Трябва да има плановост – без нея не може да имаме добре развито овцевъдство. Само когато знаеш кога, какво количество и на какви изисквания трябва да отговаря продукцията, ще можеш да направиш точни разчети. Аз съм отпимист за износа в Катар, но се надявам това да се случи по-скоро.

 

Кога смятате, че е най-оптималното време за отваряне на катарския пазар за български агнета?
Най-късно до месец май трябва да се реши въпроса с износа на агнета за Катар. Дори есенните животни могат да бъдат добре продавани, защото на арабския пазар добре се продават и шилета от 35 до 50 кг. По-рано за нашите животни имаше три пика в търсенето на агнешко месо през годината – Великден, средата на август и Коледа. Сега започва пролетното агнене, което означава, че въпросът с отварянето на външните пазари за продукцията трябва да бъде решен най-късно до Великден. В противен случай прогнозирам, че ще има сериозно напрежение и при овцевъдите. Не може в трудни години да се занимаваш с най-трудния отрасъл в животновъдството – овцевъдството, и да не получаваш поне толкова, колкото получават колегите ни в съседните държави.

 

В новия програмен период животновъдството е сред приоритетите.
Да, но в същото време селата опустяват и няма кой да гледа животни. Трябва да има специална програма за овцевъдство. Не може под един знаменател да се поставят всички отрасли на животновъдството. Трябва да има конкретни схеми за всяко отделно въдство, за да работят фермерите спокойно. Една овца дава пет продукта – мляко, месо, вълна, кожа и оборски тор. Дори само оборския тор да вземем, той е особено необходим за онези около 3000 ферми за калифорнийски червеи, които се правят в България, при прогресивно намаляващ брой животни, които да осигуряват торта.

 

Успешна формула ли е съчетаването на няколко аграрни дейности в едно стопанство?
Това е успешната формула. В едно стопанство могат да се съчетават различни аграрни дейности, които допълват основното производство. Това означава, че в една овцеферма, козеферма или кравеферма може да се отглеждат и калифорнийски червеи, а защо да не се развива и зеленчукопризводство, например. Всичко това, обаче, трябва да е нормативно регламентирано в специализирани програми, а не всичко да се прави на парче. Да не говорим, че в една овцеферма може да се работи и със затворен цикъл на производство.

 

Тоест?
Има много добри практики, които можем да ползваме по отношение на възможностите за преработка на вълна и кожа, например. Имахме срещи с фермери от Австралия, които работят по този начин. В България загубихме тънкорунното овцевъдство, а при тях дори сватбени рокли се изработват от тази вълна. Това е пътят, по който трябва да вървим, но за да стане това трябва да има ясна национална стратегия и стабилна държавна подкрепа – и законодателна, и финансова.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!