В съвременния свят съществуват няколко основни типа земеделие. Най-разпространеният е интензивният тип, който е свързан с все повече влагания на промишлени химични средства в земята, разработване на нова техника, нови технологии и др.
 
 
Земята се разглежда като средство за достигане на максимално високи добиви при определена селскостопанска дейност. През последните десетилетия интензификацията води до негативни последствия. Поради прекомерната употреба на синтетичните средства (пестициди, минерални торове, растежни регулатори) все по-осезаемо става замърсяването на заобикалящата ни среда.
 
Освен че се влошават условията на живот, това води до съществено увеличаване на здравословните проблеми и на мероприятията по реабилитация на природата. Напоследък в световен мащаб все повече се признава нецелесъобразността от прекалената химизация. Това споделиха с Фермер.БГ доц. д-р Дина Атанасова и  доц. д-р Василина Манева от Институтът по земеделие в Карнобат.
 
 
Според тях е особено обезпокояващо, че 1/3 от замърсяванията се пада на селското стопанство. Затова през последните години голямо внимание се обръща на биологичното земеделие и в Европейския съюз (ЕС) то заема 4,3%, а в Чехия, Австрия, Естония и Латвия – до 15,5%. 
 
За основоположник се смята Алберт Ховард (1873–1948). Биологичното земеделие е такъв тип земеделие, който изключва употреба на пестициди, химични торове, различни растежни регулатори, а също така и генномодифициран посевен материал.
Основният принцип е изучаване и поддържане на екологични системи, поддържане здравето на почвата и растенията като едно цяло.
 
 
Биологичното земеделие разчита в максимална степен на сеитбообръщенията със застъпване на бобови култури, оползотворяването на растителните остатъци от фермите и на зелено торене, биологичната и агротехническата борба с вредителите (плевели, болести и неприятели), подходящи почвени обработки и хранене на растенията с органични торове, поддържането и подобряването на естественото плодородие на почвата, биологичното разнообразие на видовете и екологичния баланс на околната среда. 
 
В Института по земеделие – Карнобат, в сертифицирано поле за биологично земеделие, през последните 12 години, се провеждат научни изследвания за отглеждане на основни за страната ни зърнено-житни култури – мека и твърда пшеница, двуреден и многореден ечемик, овес, ръж, тритикале, лимец и камут.
 
Поддържането на почвеното плодородие се стимулира по три начина - чрез засяване на редица култури за зелено торене, торене с оборски тор и поддържане на поле с люцерна. 
 
 
Стимулирането на по-добър растеж на зърнено-житни култури се изследва чрез опити с различни дати и норми на сеитба, чрез сравняване на различни предшественици и проучване на различни видове и сортове зърнено-житни култури.
 
Един от сериозните проблеми в биологичното земеделие е борбата с вредители по културните растения. На полето периодично се провежда мониторинг/обследване степента на заразяване с болести, неприятели и плевели. Освен полето, обследват се и прилежащите площи. Там особено внимание се отделя на цъфтящите растения и на полезните насекоми.
 
За в бъдеще ще разширим своите изследвания чрез включване на допълнителни начини при отглеждането на зърнено-житни култури, задълбочаващи досегашните ни изследвания - торене с органични торове, изграждане на балансирани сеитбообращения и възстановяване на агробиоценозите, заявяват учените.
 
Резултатите от настоящите и бъдещи проучвания ще послужат за оформяне на технология за отглеждане на зърнено-житни култури в условията на биологично земеделие в България, добавят те.