плевели От незапомнени времена човек е унищожавал плевелите, които в борбата за съществуване са придобили различни биологични особености, осигуряващи бързото им размножаване и затрудняващи отстраняването им от посевите, а именно:

Висока размножителна способност

Размножаващите се със семена плевели обикновено образуват голям брой семена - едно растение див синап до 1 млн., обикновен щир до 3,5 млн. и т.н. Вегетативно размножаващите се плевели притежават голяма регенеативна способност и издръжливост. Например от разпокъсаните коренища на троскота всяка част със спяща пъпка образува ново растение. Други плевели осигуряват съществуването си, като едновременно се размножават със семена и по вегетативен начин (паламида).

Приспособления за разсейване на семената

Голямата размножителна способност на плевелите е съчетана с редица приспособления за разсейване и пренасяне на семената. Плодовете на някои плевели (див фий) се разтварят с пукот и семената се разпиляват на 5-6 м. Узрелите семена на дивия мак падат в дъното на плодната кутийка, която, люшкайки се, ги разпилява на части през отворите си отгоре. Семената на други плевели са снабдени с кукички, шипчета, лепкава материя и др., (репей, бабинец, лепка, кощрява, бял имел), с помощта на които се прикрепят към тялото на животните и се разсейват. Трети преминават невредими през храносмилателната система на животните (кускута). Семената на дивия овес, часовничето и др. имат усукани осили. От влагата осилите се разсукват и забиват семената в почвата.

За разсейване на семената известна роля играе и водата. Повърхностно течащите води върху наклонени терени отнасят от по-високите към по-ниските места заедно с почвата и намиращите се в нея семена.

Човекът със стопанската си дейност също съдейства за разпространяването на плевелите чрез посевния материал, органичните торове, движението на животните, напояването и др. От него много плевели са пренесени на големи разстояния - от Европа в Америка (пиявица, балур, коприва и др.) и от Америка в Европа (щир, галинзога и др.).

Особености при покълнването на плевелните семена

Докато семената на културните растения придобиват способност да покълнват с узряването и се запазват в почвата не повече от една година, плевелните семена имат по-дълъг период на кълняемост и се запазват в почвата за различно дълго време - от няколко месеца до 10-15 години (часовниче, космат фий, кокошо просо и др.). С различно дълъг период на кълняемост се отличават семената и на едно и също растение в зависимост от мястото на образуването и степента на узряването им.

За по-масовото разпространяване на плевелната растителност голямо значение имат още редица други особености. Някои плевели завършват развитието си преди прибирането на реколтата (гладница, весларка) и семената им се разпръскват в почвата. Други узряват едновременно с реколтата и се прибират с нея (къклица, полско лютиче, бабинец). Трети завършват развитието си след прибирането на основната култура (кощрява, щир, пача трева). Съществуват плевели с парливи власинки (коприва), шипчета (паламида) и др., които ги предпазват от хората и животните. Семената на дивия фий и дивия овес по форма и големина не се различават от семената на културите, които заплевеляват, и не могат да се отделят от тях със съвременните семечистачни машини.