Народната медицина препоръчва беладоната (старо биле) при епилепсия, меланхолия, жълтеница, силна кашлица, хронични заболявания на очите, чревни и други заболявания. В Римската империя жените са я употребявали - за блясък в очите и разширяване на зениците. Оттам и названието беладона - красива жена.

С настойката от билката народният лечител Иван Раев успешно лекувал сънна болест и се прочул с така нареченото Раево лечение.

За беладоната може с увереност да се твърди, че тя е едно от най-търсените медицински растения. Лечебното й действие се дължи на съдържаните в нея важни алкалоиди: атропин - с най-голямо медицинско значение; хиосциамин, под действието на киселини и основи се превръща в атропин; скополамин; беладонин - представлява аморфно вещество; кускхихрин.

Изброените алкалоиди се натрупват във всички части на растението (с изключение на кускхихрина, който се намира само в корените). Разпределението на количеството им е генетично обусловено, но зависи много и от начина на отглеждане. Най-много алкалоиди се съдържат в кореновата маса и в листата - количеството им там може да достигне до 1,4 на сто, значително по-малко в стъблата и цветовете - 0,60 до 0,65 на сто. Узрелите плодове на беладоната съдържат 0,7 на сто алкалоиди. От корените и листата на беладоната се приготвят различни препарати -екстракти, настройки, прахове, таблетки, които се употребяват като спазмологични, болкоуспокояващи средства, при лекуване язви на стомаха и дванадесетопръстника, бъбречни заболявания, заболяване на слюнчните и слизестите жлези, за разширяване на зениците при изследване на очите, заболявания, свързани със спазми на гладката мускулатура на вътрешните органи, и много други.

Атропинът и хиосциаминът имат възбуждащо действие върху централната нервна система. Във връзка с това те се прилагат при паркинсонова и други болести. Скополаминът пък обратно има успокояващо действие.

Агроекологичните условия за отглеждане на беладона в България са особено подходящи. Добивите от листа и корени при правилна технология достигат високо съдържание на алкалоиди.

Търсенето на вътрешния и външния пазар на билката е много голямо, обусловено от това, че диворастящите форми далеч не задоволяват с количество и качество на добивите нарастващите промишлени нужди.

В България популации от некултивирана беладона има по склоновете на планините Рила, Пирин, Странджа, Стара планина и др.

Беладоната (Atropa belladonna L) е многогодишно тревисто растение от семейство Картофови (Solanaceae).

Кореновата система представлява многоглаво коренище с дебелина до 5 см, от което излизат големи коренови разклонения.

В райони с тежки и сбити почви и засушавания кореновата маса нараства слабо, което се отразява неблагоприятно на надземните части и компрометира добива.

Като многогодишно растение билката може да се развива за период от 5-6 години при оптимални температурни условия. В практиката се отглежда най-често за период от две години. Беладоната е особено взискателна към топлината. Най-добри за нея са районите с меки зими или райони с постоянна снежна покривка през зимата. Под снега растенията издържат до минус 30 градуса, докато в безснежни условия те могат да загинат при 10-15 градуса. Семената прорастват при високи температури 20 до 40 градуса.

Въздушната и почвената влажност са от голямо значение за доброто развитие на растението. В сухи условия беладоната се развива слабо и дава незадоволителна по размери листна маса.

Към светлината беладоната е много взискателна. Въпреки че при естествени условия тя расте в букови гори, при култивирано отглеждане на сянка листата са тънки, нежни и с около два пъти по-ниско съдържание на алкалоиди. Беладоната дава най-високи и качествени добиви, когато се отглежда върху плодородни почви, запасени с лесно усвояеми за растенията хранителни вещества.

Характерен за растението е дългият вегетационен период. През първата година на отглеждане, в зависимост от климатичните особености на района, периодът покълване - узряване на семената има продължителност от 122 до 148 дни.Съдържанието на алкалоиди по време на вегетацията е различно. Най-високи стойности във всички части на растенията се достигат във фази бутонизация и цъфтеж.

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА КУЛТИВИРАНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА БЕЛАДОНА

Култивирано отглежданата беладона може да бъде включена в сеитбообороти след окопни, които оставят почвата чиста от плевели и богата на хранителни вещества. Най-добри предшественици са бобовите култури. Те освобождават площите рано и позволяват обработката на почвата да бъде качествено и навреме извършена. Не трябва да се отглежда на терени, върху които предшественик са били растения от семейство Картофови.

Основната обработка се извършва август-септември. Тя се състои в дълбока оран на 25-30 см.

Предсеитбените обработки - култивиране, брануване,трябва да оставят след себе си повърхността на почвата рохкава, влажна, добре изравнена. Тези условия са необходими за дребните семена на беладоната. Ако не са спазени, семената не поникват дружно, получава се лошо гарниран посев, което влошава силно добивите. Беладоната реагира добре на основно торене, оборски тор от 2 тона, внесен с основната обработка на декар, увеличава добивите на листна маса до 27 на сто. Когато почвите се отличават с повишена киселинност, е необходимо предварително варуванe. Подхранване в доза 10-15 кг/дка се извършва месец и половина преди прибиране на листата.

Беладоната може да бъде размножавана по три начина: чрез засяване на семената направо на полета, чрез разсад и вегетативно чрез разделяне на корените. За предпочитане е предзимното засяване. Влагата и ниските температури през зимата допринася за естествената стратификация на семената, които до пролетта, когато температурата на почвата достигне стойности от 18-20 градуса, започват дружно да поникват.

Когато беладоната се отглежда в райони с повече валежи, засяването на стратифицирани вече семена може с успех да бъде извършено през пролетта - февруари, началото на март.

Предпосевната подготовка на семената цели въздействие върху тяхната обвивка, така че след сеитбата те да прораснат бързо и дружно. При стратификацията кълняемата енергия на семената се повишава значително, а срокът за поникване на семената се съкращава близо два пъти. Тъй като семената са дребни, дълбочината на засяване не бива да е по-голяма от 1,5-2 см. Най-добра сеитба се постига чрез използване на дискова редосеялка с ограничители. При предзимно засяване на беладона сеитбената норма е 800 до 1000 грама семена на декар. При пролетна сеитба е 600 до 700 г/дка. Сеитбата е редова, с разстояние между редовете 60-70 см. На много плодородни почви може да се практикува и квадратно-гнездова сеитба. Ефектът при нея е пестене на семена, сеитбената норма е около два пъти по-ниска – 300-400 г/дка.

Засаждането на беладоната чрез разсад е от значение за по-студените райони, където разсадът може да бъде отгледан в парници. За засаждане на един декар са необходими 20-25 кв. м парникова площ. Размножаването на беладоната чрез разсад е доста трудоемко, а крайният ефект не е много по-различен в сравнение с този от сеитбата чрез семена. Грижите през време на вегетацията се състоят в навременно следсеитбено валиране, окопаване, разреждане, борба с плевелите, болестите и неприятелите.

Валирането е много важно, особено при пролетната сеитба. Чрез него се разбиват буците, уплътнява се и се притиска почвата към семената и се осигурява приток на влага. По този начин се улеснява навременното и дружно поникване на семената.

В.Фермер новият 407, 408 / 2006