Преди малко повече от 10 години край Плевен се появи една от първите у нас ферми за охлюви. Днес това е най-голямата ферма в Северна България, а бизнесът не е само екзотика. Един от собствениците й – Станчо Тотов, споделя, че в България още през 80-е години е имало ферми за охлюви по италиански модел, но в много по-малки размери и като част от месопреработвателните предприятия. Станчо Тотов и съдружникът му Огнян Кировски правят проучване и интересът на европейските пазари се оказва решаващ. Кировски дори изкарва курс във Франция. „Стартирахме сезона през 2003 година с малка репродукция и два парка от по 2 декара. Първите години бяха за нас навлизане в занаята и натрупване на опит”, разказa пред Фермер.БГ Станчо Тотов.



- Г-н Тотов, колко голяма е фермата сега? И отразява ли се кризата на бизнеса?
- В момента като площ имаме паркове върху 53 декара в землищата на селата Крушовица и Горни Дъбник, както и необходимият сграден фонд и помощни складове на площ от около 10 декара. През последните 2 години не натоварваме всички паркове, но имаме капацитет и ресурс да произведем много охлюви. Разбира се, при наличие на прогнозни гаранции, че ще имаме пазар. Кризата удари през последните години потреблението на деликатесни продукти, към които са й охлювите – нормално е това да рефлектира върху бизнеса. Има и друга причина – наблюдава се цикличност в интереса към отглеждането на охлюви в европейски мащаб – има периоди на истински бум, последвани от отмиране на интереса към този бизнес. България не е изключение. В момента много сериозен е интересът в Румъния, в Гърция се отглеждат много охлюви, което на базата на пазарните принципи за търсенето и предлагането рефлектира върху възможността да реализираш продукцията си на добра цена. Това са част от проблемите на всеки земеделски производител.

- Има ли сериозна конкуренция в България?
- Производителите на охлюви в България категорично не сме конкуренти, макар да не сме и партньори. Основната ни работа е отглеждането на охлюви и съвсем логично е при необходимост да си съдействаме. В този смисъл за конкуренция между колегите в България не може да се говори, по-скоро конкуренти имаме в Гърция, вече и в Румъния, в Полша има доста добри големи ферми. Производството е специфично, а френският пазар – противно на общоприетото мнение, е доста консервативен към чужда продукция. Като потребители французите гледат благосклонно на ръчното и то местно производство и подхождат с недоверие към всичко, произведено извън Франция.

- Как е организиран бизнесът във Франция?
- По съвсем различен начин – окрупняването не им е рентабилно, фермите са малки до 5 декара. Производството е по-скоро регионално – всеки производител покрива определен район, работи директно със заведенията, имат местни лаборатории, в които преработват продукцията, включително и консерви с готови ястия. Целият този производствен цикъл е поощряван от закона, за разлика от България. Законите там им позволяват в почти домашни условия да произвеждат една продукция, към която има доста голям интерес. Една консерва с готово ястие, произведена по този начин, се продава за 7-8 евро, което позволява на едно семейство във Франция с ферма от 2 дка да си докарва прилични доходи.

- Как се отглеждат охлюви у нас, какви количества са рентабилни за такова производство и какви видове охлюви се отглеждат в България?
- Няма еднозначен отговор, но определено с ферма на 2 дка е нерентабилно да се изнася, защото транспортът оскъпява продукцията и „изяжда” очаквания доход. От друга страна запитванията са основно за малки количества, което допълнително затруднява износа. Всичко при нас зависи от цената и възможността за реализация.  
В България най-масово срещаните видове охлюви в природата са разрешени за събиране само 40 дни в годината и от година на година интересът у нас е все по-малък, а и изкупната цена намалява. Затова т. нар. турски охлюв е нерентабилен за отглеждане във ферма и няма колеги, които да отглеждат във ферми охлюви, които се срещат в природата.
В нашата ферма отглеждаме две разновидности на Хеликс асперса, познати като малък (с естествен ареал Средиземноморското крайбрежие) и голям (с естествен ареал Централна и Северозападна Европа) сив охлюв. Хеликс асперса Максима се отглежда по-лесно и могат да се постигнат добри добиви, докато нещата при Хеликс асперса Мюлер са доста по-сложни – отглеждането му във фермерски условия в България е доста трудно, но пък интересът към него е по-голям.



- Как се поддържа чистотата на вида? И колко време се отглежда един охлюв?
- При нас сме организирали затворен цикъл на производство. Произвеждаме родители, правим репродукция, продаваме малки охлювчета и угояваме в парковете охлюви. Охраняваме ги в парковете в електрически пастири.
В природата до пълна зрялост охлювът достига за около 2 години, но във фермата ги храним със специален обогатен фураж и времето се скъсява до 5-6 месеца. Сезонът обикновено започва в края на март или началото на април (в зависимост от времето), а в края на август и през септември имаме готови охлюви за реализация. Има и малък период на хибернация като в такова състояние те могат да се съхраняват 5-6 месеца.

- Как се отразява променливото време това лято на охлювите?
- Охлювите харесват влагата и когато времето е влажно те са най-активни, респективно нарастват най-бързо. При много високи температури те се „запечатват”, което забавя растежа им с около две седмици. Особеното при охлювите е, че те обичат влагата, но не и водата и затова продължителни обилни валежи са опасни.

- Има ли европейско финансиране за охлюварството и вие ползвате ли средства по тази линия?
- Има програми, по които се подпомага отглеждането на охлюви. През 2009 година успяхме да реализираме проект по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони. На този етап не предвиждаме последващо модернизиране на фермата, но в дейността имаме готовност за разширяване. Правили сме опити за производство на хайвер по френски рецепти, но до момента няма интерес от пазара към този продукт.

- Какви са очакванията ви за цени тази година?
- Рано е да се говори за цени – в момента никой не предлага и не търси. Когато има готова продукция и респективно проявен интерес към тази продукция тогава ще стане ясно за какви цени става въпрос тази година.



Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!