Европейската комисия да допусне инвестициите за напояване при следващия прием. Това поиска АЗПБ по време на срещата с представители на Главна дирекция АГРИ, която се проведе вчера, 5 юли, в Министерство на земеделието и храните (МЗХ) по инициатива на Еврокомисията. Асоциацията подчерта, че напояването за фермерите е дългоочаквано и крайно необходимо за ефективното и устойчиво функциониране на стопанствата, особено в условията на климатични промени. От АЗПБ припомниха как още миналата година МЗХ е дало ясни сигнали, че при втория прием по подмярка 4.1 Инвестициите за напояване ще са допустими и фермерите са подготвили своите инвестиции.
 
Друг важен въпрос, който АЗПБ постави пред ГД АГРИ, е коригирането нивата на референтните цени след приключил прием, което доведе до промяна на финансовата рамка на проектите и риск за цялостното неизпълнение от бенефициентите.
 
„Представителите на Европейската комисия казаха, че проблем с процедурата по оценка на допустимите разходи и цените имат почти всички държави членки. По отношение на допустимостта на разходите, представихме предходно наше предложение за възстановяване дейността на оценителните комисии, които като независима страна оценяват предложените за финансиране разходи по конкретен проект, отчитайки спецификата в разнообразните условия за изпълнение на различните инвестиции“, заяви след срещата Таня Дъбнишка.
 
 „Това, което казаха от ЕК е, че всяка държава членка има свободата да избере обективен и прозрачен начин за оценка на допустимите разходи и че е удачно прилагането на нов публичен метод за набиране на оферти през следващия прием. Това е метод, който АЗПБ е предлагала във времето и се прилага в други държави членки. Идеята е запитванията за оферти да са отворени и да се намират в един сайт, достъпен за всички (включително за бенефициенти и доставчици)“, добави Дъбнишка.
 
На срещата АЗПБ поиска от ЕК да въведе дефиниция за „изкуствено създадените условия“, тъй като липсата на официално определение от страна на ЕК възпрепятства прилагането й от страна на Разплащателните агенции, създава възможност за субективно тълкувание и за злоупотреби. Комисията оцени активността и дейността на Асоциацията, и изказа благодарност за експертните коментари и препоръки, споделиха от АЗПБ.
 
Срещата се проведе по инициатива на ГД АГРИ на Европейската комисия, чиито служби искаха да получат обратна връзка от страна на неправителствения сектор относно прилагането на мерките през първата година на ПРСР 2014-2020. Освен АЗПБ, другите поканени браншови организации бяха Националната асоциация на младите фермери в България, Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция и Българска асоциация „Биопродукти“. Те имаха възможност да зададат своите въпроси пред представители на Управляващия орган на ПРСР – дирекция „Развитие на селските райони“ към МЗХ и представители на Държавен фонд „Земеделие“.