Свети Атанас е считан за покровител на домашните животни, но според поверието точно от него зависи и дали годината ще бъде плодородна.

Учен: Не бързайте да торите пшеницата

Според народните вярвания светецът господства над зимните студове, ледове и снегове. На празника, известен в Северозапада и като Среди зима, той отива на върха на планината без кожуха си, облечен само с копринена риза.

Яздейки бял кон, той се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!” 

В миналото хората вярвали, че ако на този ден натрупа голяма снежна покривка, годината ще бъде плодородна.

„Тази зима сняг в Северозапада падна само тук-там. Нищо работа! За Свети Атанас не знам, но ако продължи така до март, ще е голям проблем, защото влагата в почвата няма да е достатъчна. А при такива условия, какво плодородие да чакаме?!“, коментира Ангел Деков, който вече няколко години гледа домати и зеле на полето, за да изхранва семейството си.

Той е скептик по отношение на това народно вярване, но е категоричен, че в къщата му спазват обичаите за Атанасовден, за да бъдат здрави всички и да могат да му помагат на полето.

„Не вярвам чак толкова в поверия, но спазвам обичаите на моите предци така, както милея за земята, която са ми оставили, за да мога да прехранвам семейството си. За този ден баба ми ми е разказвала как ставали рано сутрин, качвали се нависоко в планината и палели огън, за да посрещнат с него изгрева и Свети Атанас. На връщане набирали диви кокичета и кукуряк. Вкъщи обаче внасяли само кокичетата, а кукуряка го закичвали на портата отвън и никога не го внасяли вътре, защото нямало да им носят кокошките“, разказва Ангел.

От нея запомнил още, че на този ден е забранено да се впряга добитъка, защото си почивал заради своя светец. Коли се и черна кокошка, та да бягат болестите далеч и от хората, и от нивата, и от обора.