Старата българска порода Елинпелинска овца или както я наричат още Софийска белоноса овца, може да е вече в графата на изчезващите, но младият животновъд и ветеринарен лекар от село Казичене Раде Младенов е заложил именно на нея за своята семейна ферма от овце и биволи.

Овцефермата на Добруджанския земеделски институт: Какво произвежда и какви продажби прави?

С типичната си окраска Софийската белоноса овца радва окото, но освен това тя е подходяща както за мляко, така и за месо. За съжаление, поголовието й намалява, което поставя под риск нейното оцеляване и запазване на качествата й. 

„Породата е издържлива за нашите климатични условия – студените зими и влажните пролет и есен. Месото на агнетата има много добри вкусови качества, млякото също е добро. Вълната на породата е подходяща за преработка. Общо взето Софийската белоноса овца е една хубава, българска порода, която трябва да успеем да запазим.

Тя е т.нар. „мерцедес” в овчарлъка. Най-големите мераклии я отглеждат, тъй като е едра, красива, спокойна по характер, но в същото време - издържллива.

В момента се отглежда не само в Софийско, но и в Самоковско, Благоевградско, Хисаря. Хората започнаха да имат интерес отново към нея. Надявам се поголовието й да се увеличи и тогава вече може да се говори за селекция”, разказва животновъдът.

Във фермата на Младенов към момента има около 30 овце от породата, като той е решен да ги увеличи. Засега почти не изкарва продукция от тях. Всички женски агнета, които са подходящи, оставя за разплод, а мъжките агнета с добри характеристики продава на други фермери.

Целта му да развие стадото не е само за нуждите на бизнеса. Съхраняването на Елинпелинската овца е сантимент и дълг за Раде Младенов, който е дълбоко свързан чрез корените си със животновъдството.

„Като бах дете в Казичене и околните села се гледаше единствено тази порода овце. Дядо ми пра дядо ми, чичовците ми гледаха също тази порода, искам и аз да продължа традицията и да я оставя като наследство”, споделя Раде Младенов.

Вижте още във видеото.