Около 2300 глави добитък наброява стадото на Самет Басри, който развива цялата си земеделска и преработвателна дейност в шуменското село Трем.

 

Половината му животни са от млечната порода Холщайн, а другата половина е за месо, като породите са Лимузин и Абърдийн Ангъс. Стопанинът реално вече е затворил кръга от полето до трапезата. Това включва производството на зърно и фуражи върху 20 000 дка, преминава през животните, добива на мляко и месо. Следва преработката в собствените предприятия и дори развитието на верига магазини и търговска марка, която все още е регионална, но амбициите на Самет нямат граници. При него всичко идва с времето си. 

Амбициите за развитие на собствената марка зависят от производството на животинска продукция –мляко и месо. Защото ние имаме една идеология – всичко, което произвеждаме в нашите фабрики, да сме го произвели самите ние като мляко и месо. Това развитие ще продължи до такава степен, до където можем да развием животновъдството, до където ние може да си позволим собствени животни да минават през нашия месокомбинат и млякото през нашата мандра“, разказва стопанинът, който вече 20 години се занимава активно с животновъдство. 
Целта на Самет е да доразвие животновъдството, а след това ще развива в още по-голям мащаб търговската марка. „Марка да се направи е много трудно, да се поддържа също е много трудно. Да се поддържа едно и също качество от самото начало и във времето с развитието, качеството да е едно и също – това до 95% зависи от суровината. Ние заради това наблягаме да произвеждаме качествена суровина, за да имаме и качествени продукти“, обяснява той.  

Четете още: Моята ферма с пчеларя Николай Киров

Подобно на много родни производители, Самет Басри също е наясно с факта, че у нас се внася сухо мляко, както и сурово мляко от чужбина. Наскоро дори едната от асоциациите на преработвателите проведе срещи с украински млекопроизводители, с които договаря увеличен внос на суровина от воюващата държава. Той е убеден, че вносното мляко – сухо или украинско, се ползва от много големите млекопреработватели. За малките преработватели е безсмислено да се възползват от този внос, тъй като те си произвеждат сами суровината, която им е необходима. „Аз не работя със сухо мляко, нарочно не съм купил даже машините, които би трябвало да има в едно предприятие, за да преработва сухото мляко. В моята мандра няма такива машини. Искам всичко, което произвеждам аз – да мога да го дам на моите деца“, категоричен е Самет Басри. 

Той не изкупува и мляко, произведено от други стопани в региона. В момента дневният му млеконадой е около 12 тона и цялото количество се преработва през работната седмица в собствената мандра, която се намира на територията на стопанството, заемащо около 300 дка в края на село Трем. 

Целта му е през следващите 5 години да развие още повече млекопроизводството и млеконадоят да достигне 25 тона. 
В стопанството се развиват и двете направления в говедовъдството – млечно и месно. Фермерът споделя какво е обяснението за този избор, който е резултат от сложните обстоятелства в родното животновъдство. 

„В началото имах само животни за мляко, но то не струваше пари, а разходите в млекопроизводството са много големи. А ние тук имаме доста добра природа, имаме в района около 7 000-8 000 дка мери и пасища, които бяха празни и пустеещи. Избрахме да минем и през това да започнем да гледаме породи за месо, защото по този начин 4 – 5 месеца може да се възползваме от нашите пасища и да ги гледаме почти на нулева себестойност“, казна оше животновъдът. 

Изборът на марката – Харман, под която тръгват към пазара млечните и месните продукти от село Трем не е бил случаен, а плод на дълги дискусии в семейството на Самет Басри. След 6 месеца изборът пада върху звучното име, което е близко и до земеделието, и до животновъдството, в които се развива амбициозният стопанин.