Всяка година Агри.БГ се обръща към браншовите организации от различни сектори за това как биха определили изминалата година. Започваме нашата обзорна поредица със сектора на малините и ягодоплодните.

Смарт напояване в България. Възможно ли е?

За това каква беше годината за малинопроизводителите, с какви трудности и проблеми се срещнаха по пътя към 2021 г., Агри.БГ разговаря с Божидар Петков - председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).

“Тази година беше особено наситена с различни и добри и лоши събития. Но това е неизбежно в постоянно променящите се и усложняващи се климатични условия. Освен тях, тазгодишните предизвикателства бяха свързани и с много други неща. Още повече, че и целият свят е в една особена обстановка, заради пандемията от COVID-19. 

Бих казал, че годината беше много динамична, с променлив успех и в крайна сметка сега започваме да отчитаме резултатите - къде по-добри, къде по-лоши.

2020 г. започна с трудности, най-вече свързани с водата и особено с нейното закъснение в Североизточна България. Това доведе до големи сривове в реколтата с ягоди. Сушата предизвика ускорено зреене на дребния плод, което пък влоши много качеството, намали изключително добивите и беше свързано и с оптимизацията на работните процеси. По-голяма част от ягодовите насаждения са снабдени с капково напояване, което служи и за торене и когато няма вода, не можем да правим нито едното, нито другото”, обясни Петков.

По думите му 2020 г. можем да бъде определена като година на задълбочаващи се климатични промени и пандемията от COVID-19, която доведе сериозни затруднения с намирането работната ръка. Именно в тази връзка е време да се обърнем към механизираните процеси. Но какво точно се прави в България?

“Искаме в следващия програмен период да се увеличат възможностите за купуване на техника и да се облекчат условията специално за чувствителните сектори. През изминалите два периода нашите колеги, зърнопроизводители, се обзаведоха сравнително добре с машини. Може би в тези периоди преди, заради наличието на някаква работна ръка, ние не сме имали чак такава нужда от техника. Сега обаче тя излиза на първи план и вече да имаш малинокомбайн не е нито екзотика, нито лукс, а остра необходимост”, сподели председателят на БАМ-Я.

Друго предложение на чувствителните сектори и на БАМ-Я още от 2019 г. беше разработване на специална схема за плодове и зеленчуци, насочена към компенсации при абиотични, климатични условия. Такава схема обаче не се създаде.

“Досега това не се случи. Ние продължаваме да искаме една специална програма, която да бъде за борба и преодоляване на климатичните условия. Идеята беше свързана не само с компенсации за загуба на реколта или директното й унищожаване, но и със средства за защита.

Това, което не успя да се случи тази година също беше и изграждане на радара против градушки в Шумен, както и пускането му в действие. Не се случи и защитата със самолетен способ в регионите, където няма изградена такава мрежа срещу градушки. 

Затова нашето искане е за изграждане на системи за локални защити с оръдията против градушки и системите за защита от слана. Смятаме за следващия програмен период такава схема да бъде одобрена, но не както предлага Васил Грудев - да бъде намалена ставка на 25%, а да си остане 50% като база, като за чувствителните сектори, ставката да бъде увеличена на 75%”, обясни Петков и добави, че БАМ-Я е една от първите асоциации, които се съгласиха и с плащане на такса за защита от градушки.

Именно заради климатичните промени, тази година добивите от малини паднаха доста. През 2019 г. средният добив беше в размер на 463 кг/дка. През 2020 г. обаче, по думите на Божидар Петков, добивите са далеч по-ниски.

“Тази година добивите са около 360-380 кг/дка при малините. Това е почти на границата и дори има колеги, които трудно покриват минималните изисквания за обвързаната подкрепа. 

Това е още един показател, че задълбочаващите се климатични промени сериозно удариха и по добивите, и по качеството на продукцията. Бяхме обаче и частично компенсирани от цените, защото пазарната икономика така реагира когато има по-малко количество. Същото време и това, което беше направено от страната на правителството - улеснен достъп по търговските вериги, ни даде възможност да реализираме по-голямата част от продукцията на пресния пазар.

На световния пазар се случи това, което очаквахме да стане. През последните 10 години има нарастващо производство на малини в световен мащаб. Причината затова е включването на редица страни, които досега не са били традиционно малинопроизводители като Украйна, Перу, Албания, Босна и Херцеговина”, каза още браншовикът и добави, че тези промени на световния пазар оказват влияние и у нас.

За 2021 г. Божидар Петков пожелава най-вече здраве.

“Пожелавам всички да бъдем здрави, много успешни, заредени с оптимизъм и най-вече солидарни”, заключи Петков.

Вижте цялото интервю във видеото.