На последното си заседание парламентарната Комисия по земеделие гласува отлагането на Закона за земята с минимум година. Решението обаче не беше взето единодушно – 11 депутати гласуваха „За“, а 8 се въздържаха.

Законът за земята: Думата имат зърнопроизводителите

Като цяло всички присъстващи споделиха мнение, че Законът трябва да бъде отложен, за да се проведе открито, по-задълбочено обществено обсъждане с всички заинтересовани страни. Но много от тях настояха да има конкретна крайна дата.

Земеделският зам.-министър Вергиния Кръстева представи накратко мотивите на ресорното министерство защо отлагането с 6 месеца е недостатъчно и защо е нужна минимум година.

„Този закон засяга интереси не само на собственици, но и на ползватели. Държавата се опитва по някакъв начин да гарантира правилното, устойчиво ползване на земеделската земя. Становищата, които постъпват, са в посока, че това непрекъснато отлагане със срок за 6 месеца не е достатъчно за такъв огромен нормативен акт, който обединява няколко съществуващи закона“, обясни експертът. 

Вергиния Кръстева: „Има много кардинални теми, застъпени в Закона за земята, които браншът не харесва.“ 

Друга тема, която е представена в мотивите, е чакането на новата Обща селскостопанска политика (ОСП). 

„Законодателството се забави на ниво ЕС. Отделно в новата ОСП се говори за специфични цели, свързани с околна среда, климат, приемственост между поколенията. Сроковете са в средата на следващата година да има европейско законодателство. И следва да се направи преглед как да бъде адаптирано националното законодателство. Именно по тази причина предлагаме отлагането да бъде с минимум една година. Шест месеца наистина не са достатъчни“ убедена е Кръстева. 

Много от депутатите изразиха мнение, че са склонни законопроектът отново да се отложи във времето, но крайната дата не бива да е някакво имагинерно събитие, не е ясно кога и под каква форма. Те настояха да се изясни в коя стопанска година ще се прилага този законопроект. 

Депутати: „ОСП е финансово подпомагане и няма отношение към поземлените отношения.“

Според тях трябва да се провеждат по-често срещи на работната група, която да включва не само представители на заинтересованите браншови организации и Министерството на земеделието, но и експерти от други министерства, нотариуси, Службите по геодезия, картография и кадастър, Изпълнителна агенция по горите.

В крайна сметка, след като не излязоха с предложение за конкретна крайна дата, отлагането на законопроекта бе гласувано във вида, в което бе предложено от Министерството на земеделието – а именно за срок от поне година.