След общо три неуспешни опита за създаване на Кодекс за земята, който да обедини и обобщи досега съществуващите три закона - Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земята и Закона за охрана на земеделското имущество, Министерство на земеделието най-накрая подготви нов вариант на проект на Закон за земеделските земи в 144 страници.

Документът е пуснат за обществено обсъждане, което продължава до днес, 5 декември 2019 г. Какви са настроенията в последния ден от общественото обсъждане? Агри.БГ разговаря с Костадин Костадинов, Илия Проданов и Людмил Работов от Националната асоциация на зърнопроизвдоителите (НАЗ).

Европейски съд: Реституцията на земята най-сетне трябва да приключи


"Законът като инициатива на Министерството на земеделието е добра. Тяхната цел може би е такава, че да може поземлените отношения между арендатори и собственици на земя да се подобрят. Но има неща, които търпят критики. Дори намираме лобистки нотки в закона. Акцентите, които сме предоставили на Министерството на земеделието с нашето становище, падат точно върху тези членове, които реално засягат нашата нормална работа и до някаква степен ограничават действието на свободно договаряне между собственици и арендатори. Например, че едностранно може да се развалят договорите, което не е никак рентабилно, законно или правово. Така няма да имаме за в бъдеще план къде, какво и как да инвестираме. Трудно е човек, когато не знае какво ще стане след 4-5 години, като няма сигурност в договорите – наемните или арендните, да прави някакви инвестиции", обясни Людмил Работов, председател на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите.


Според него моментите, свързани с комасацията в проектозакона са добра инициатива, но не са изпипани добре. 

"Има членове, като член 13, според които реално, след като влезе комасацията в сила, автоматически ни задължава с това, многогодишният договор, който сме имали с хората, да бъде прекратен, което за мен е нелогично. Не може да се постъпва по този начин. Трябва да има някаква друга алтернатива", добави зърнопроизводителят.

Решено: Новият Закон за земята се отлага с поне 1 година


Мнението на зам.-председателят на УС на НАЗ Илия Проданов е, че един такъв законопроект трябва да мине широко обществено обсъждане.

"Поне според нашата асоциация един такъв закон, който обхваща в себе си доста закони, първо ще трябва да мине широко обществено обсъждане, работни групи с организации като нашата. Ние затова сме такава организация, затова сме такава голяма структура, защото имаме в себе си капацитет да помогнем на министерството да направи закона както трябва. Той да е работещ, а не да унищожи отрасъла. Никой няма интерес от това нещо. Наистина, има интереси, които се сблъскват в закона. Няма как да не се сблъскват. От едната страна са собственици, от другата са ползватели. Но трябва да се намери допирната точка и да се направи един работещ закон. Това може да стане само с разговори, а не с бързане. Това в момента е едно бързане, което не носи за никого нищо", коментира Проданов.


Проблем отново се явяват споразуменията.


"Точно земеползването ние наричаме институция на белите петна и правното основание, т.е. споразуменията. Върху това работим от 2008 г. Всяка година го доработвахме, за да се получи нещо, което работи. Най-тежкият период на всички производители е не работата на полето, а когато се случват споразуменията. Насоките ни са в тази посока – да се регламентира точно кой, какви права има. Нищо, че е доброволно споразумение. И да бъде разписано както трябва. 

Белите петна са един баланс за защита на собствениците на земеделска земя и трябва да бъдат разпределени правилно и персонално. Ние сме за персонално разпределение на петната. Този, при когото попаднат, си заплаща. Собственикът и да няма договор, парите му се пазят по този закон 10 години. Той може да отиде да си ги получи", разясни Костадин Костадинов, председател на НАЗ.

Стайко Стайков: Законът за земята трябва да се отложи


Председателят на НАЗ коментира модел за средно аредно плащане по региони, които други страни-членки на ЕС прилагат.


"Това е практика от Франция, където по региони браншовата организация си излиза с разходите. Общинска или Областна служба по земеделие излиза с борсови цени, приход, разход. Осреднява се. 40% са за производителя, за да оцелява, да си плаща данъците и за наем на земята. Хората така работят", добави Костадинов.

Проектозаконът за земеделските земи отблизо - ренти, комасация, договори


За едни законопроектът е нещо положително.


"Като цяло Законът е добра инициатива. В момента е на обществено обсъждане. Ще има становища от други организации, които се занимават със земеделие. Трябва да се избере най-доброто, което е предложено от всички тези организации. И на базата на работна група, която Министерството на земеделието ще инициира, да се избере най-подходящия текст, който да устройва всички заинтересовани страни", обясни Работов.


За други обаче е по-скоро поредното закърпване.


"Вади се законопроект. Вижда се, че не е това, което е работещо за отрасъла и се връща. Очакваме новия с нетърпение, като си мислим, че той ще бъде съобразен с нашите бележки, с нашите препоръки, но - отново същият. Аз не знам дали вие сте запознати със Закона, чели сте го, виждате колко е еднакъв с предния. Няма как едно нещо, което преди това не е било прието, сега да се приеме с лекота, колкото и да се бърза", заключи Илия Проданов.